Подминах масичката и отидох до дивана, където вчера беше седяла Нина, погледнах към снимката, на която бяхме с Лили на поляната пред Белия дом, вървяхме към президентския хеликоптер.
Каролин се намръщи и каза:
— Не… схващам, сър. Не мога да си представя защо някой би искал да разберете, че има предател.
До тази снимка стоеше друга, на която бяхме двамата с Каролин, направена вечерта, в която ме избраха за президент, вдигахме чаши към камерата, прегърнати. Взех я и си спомних колко зашеметен се чувствах в онзи момент, колко изпълнен с щастие, колко благословен.
И треснах снимката в масата. Стъклото се пръсна, рамката се потроши. Каролин едва не подскочи от стола си.
— Ами следвай мисълта ми — казах, вперил поглед в счупената снимка на моя началник на кабинета. — Изтичането на информацията насочи съмненията към екипа по национална сигурност. Един човек от вътрешния кръг, изключително високопоставен — да кажем, вицепрезидент на Съединените щати, — е обвинен в предателство. Тя е лесна мишена. Проявила е нелоялност. Била ми е същински трън в петата. Затова, естествено, бива отстранена. Маха се. Подава оставка и изпада в немилост. Може би ще я съдят, може би не — но вече няма да заема поста, това е идеята. Някой обаче трябва да застане на нейно място, нали? Нали така? — ревнах.
— Да, сър — прошепна Каролин.
— Така! И кой тогава застава на нейно място? Защо да не е героят в историята? Човекът, който е предложил паролата, когато времето е изтичало? Някой, който през цялото време си е мислил, че трябва да е вицепрезидент?
Каролин Брок се надигна от стола, впи поглед в мен зашеметена, отвори уста. От която не излезе и дума. Подобно нещо оставя човек без думи.
— Последният конферентен разговор с екипа по национална сигурност, докато времето изтичаше — казах. — Измамата, както ти го нарече? Това беше проверка. Исках да видя кой ще ми каже паролата. И знаех, че един от вас ще го направи.
Вдигнах ръка към лицето си, притиснах носа си.
— Молих се на Бог. Кълна ти се в гроба на жена си, молих се на Бог. Да е всеки друг, но не и Кари, молих се.
Алекс Тримбъл влезе в кабинета със своя заместник Джейкъбсън и двамата застанаха в готовност до стената. Директорът на ФБР Елизабет Грийнфийлд ги последва.
— Беше много умна до самия край, Кари. Насочи ни към родния град на Нина, само дето не ни каза сама името му.
Засегнатото изражение на Каролин се промени. Тя премигна с мъка, припомни си.
— Умишлено го сбъркахте — прошепна тя.
— А ти ни поправи. Сухуми с две „у“.
Каролин затвори очи.
Кимнах към Лиз Грийнфийлд.
— Каролин Брок — каза тя, — арестувана сте по подозрения за нарушаване на Закона за шпионажа и заговор за предателство. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.
ГЛАВА 118
— Почакайте секунда! Почакайте!
Сериозният тон на директор Грийнфийлд, обявяването на ареста и прочитането на правата задейства защитните механизми на Каролин, която вдигна ръце за „стоп“.
Обърна се към мен.
— Нина искаше да се прибере у дома. Това беше логично. И понеже знам как се пише името на една източноевропейска столица, изведнъж ставам предателка, така ли? Не може… господин президент, след всичко, през което сме преминали…
— Не ставай нагла — прогърмя гласът ми. — Нищо, през което сме „преминали“, не ти дава право да правиш това.
— Моля ви, господин президент. Не можем ли… не можем ли просто да… ние двамата да поговорим? Две минути. Не може ли да ми дадете поне две минути? И толкова ли не заслужавам?
Лиз Грийнфийлд тръгна към Каролин, но вдигнах ръка.
— Дайте ни две минути. Следи времето, Лиз. Сто и двайсет секунди. С толкова разполага.
Лиз ме погледна.
— Господин президент, това не е добра…
— Сто и двайсет секунди. — Посочих вратата. — Оставете ни. Излезте.
Наблюдавах Каролин, докато представителите на Тайните служби и директорът на ФБР излизаха от Овалния кабинет. Можех само да си представя какво минаваше със светкавична скорост през ума й. Децата й, съпругът й Морти. Разследване. Позор. Някакъв изход от всичко това.
— Хайде — казах, щом останахме сами.
Каролин пое дълбоко дъх, протегнала ръце за повече убедителност.
— Помислете за случилото се днес. Спасихте страната ни. Напълно предотвратихте опасността да ви отстранят от поста ви. Лестър Роудс ще си гризе ноктите в ъгъла. Популярността ви ще скочи до тавана. Ще се ползвате с такова доверие, каквото никога не сте имали. Помислете за онова, което можете да направите през следващата година и половина — следващите пет години и половина. Помислете за мястото си в историята.