Изглежда, това беше ударът, който я повали. Нищо не остана от самообладанието на Каролин, захлипа, цялото й тяло се разтресе.
А аз бях по-скоро тъжен, отколкото гневен. Двамата с нея бяхме преминали през какво ли не заедно. Тя беше проправила пътя ми към президентския пост, помагала ми беше да лавирам из минното поле на Вашингтон, пожертвала беше безброй безсънни часове и време, което би могла да прекара със семейството си, за да върви работата в Овалния кабинет с максимална ефикасност. Тя беше най-добрият началник на кабинет, за когото бих могъл да мечтая.
После сълзите спряха. Тя се отърси от отчаянието и избърса лицето си. Главата й все още беше сведена, закрита от ръката й. Дори не ме погледна в очите.
— Спри да се държиш като най-обикновен дребен престъпник — укорих я. — И постъпи правилно. Това не е съдебна зала. Това е Овалният кабинет. Как можа да направиш подобно нещо, Кари?
— Каза човекът, който получи президентския пост.
Думите бяха изречени с глас, който не познавах, който не бях чувал, част от Каролин, която ми беше убягнала през годините ни на съвместна работа. Вдигна глава и ме погледна открито, лицето й беше изкривено от агония и огорчение, каквито не бях виждал досега.
— Казва човекът, който не е видял как политическата му кариера потъва само заради една мръсна дума, уловена от включен микрофон.
Такава не я бях виждал. Пропуснал бях натрупалите се в нея завист, омраза и горчивина. Това е един от рисковете в тази работа — да бъдеш кандидат-президент и президент. Всичко се свежда до теб. Всяка минута от всеки час от всеки ден са посветени на това кое е най-добро за кандидата, от какво има нужда кандидатът, как да помогнем на кандидата, единствения човек, чието име е на избирателната бюлетина. Станеш ли президент, всеки ден е същото, но многократно умножено. Естествено, създадохме помежду си близки отношения. Опознах семейството й. Но тези чувства напълно ми бяха убягнали. В работата си беше добра. Всъщност дори си мислех, че се гордее с успехите, които бележи, намира предизвикателствата за вълнуващи, щастлива е на поста си и е удовлетворена от него.
— Надали… — изхълца тя в огорчен смях. — Предложението за помилване надали още важи.
Изглеждаше смутена, докато го казваше.
Колко бързо беше рухнала. При влизането си в тази стая очакваше да бъде посочена като новия вицепрезидент, героинята на деня, а сега се молеше да не влезе в затвора.
Лиз Грийнфийлд се върна. Този път я поканих да влезе.
Каролин не оказа никаква съпротива, докато я арестуваха.
Погледна към мен, докато я извеждаха от Овалния кабинет, но не успя да срещне погледа ми.
ГЛАВА 120
— Не, не.
Сулиман Синдурук се взираше в телефона си, четеше „извънредната новина“ в сайт след сайт, с различни варианти на заглавието.
АМЕРИКА Е БИЛА ПРЕД УНИЩОЖЕНИЕ
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ОСУЕТЯВАТ ОПУСТОШИТЕЛНА КИБЕРАТАКА
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ СПИРАТ СВРЪХОПАСЕН ВИРУС
СПРЯН Е ВИРУС НА „СИНОВЕ НА ДЖИХАДА“,
НАСОЧЕН СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Всяка от статиите с извънредната новина съобщаваше гръмко и паролата: „Сухуми“, която беше спряла вируса.
Сухуми. Вече нямаше съмнение. Нина го беше направила. Тя беше инсталирала паролата.
Обърна глава към прозореца на къщата, която служеше за скривалище. Видя двамата войници, все още седяха в джипа навън, чакаха следващите указания.
Но хората, които го бяха довели тук, нямаше да чакат до полунощ източно стандартно време, за да потвърдят успеха или провала на вируса. Особено ако четяха новините.
Извади оръжието, пъхнато в чорапа му, все още заредено с един патрон.
Намери вратата, която водеше към двора и планината. Натисна дръжката й, но тя се оказа заключена. Опита да отвори прозореца, но и той беше здраво залостен. Огледа оскъдно обзаведената стая и откри малка стъклена масичка. Запрати я срещу прозореца. С оръжието си отстрани острите парчета стъкло, останали от прозореца.
Чу как входната врата се отвори със замах. Скочи с главата напред през прозореца, стиснал оръжието като спасително въже. Хукна към някакви дървета, шубрак, който щеше да му осигури прикритие в сумрака преди залез.
Викаха след него, но той не спря. Кракът му се удари в нещо — дънер — и той се стовари по очи, от падането му излезе въздухът, пред очите му се появиха звезди, оръжието изскочи от ръката му.
Изстена от болка, когато куршум проряза подметката на обувката му. Извъртя се на дясната си страна, друг куршум разпръсна листата близо до мишницата му. Опипом търсеше пистолета си, но не го откриваше.