Гласовете приближаваха, крещяха към него на език, който не разбираше, предупреждаваха го.
Не можеше да открие оръжието с единствения патрон, който щеше да сложи край. Вече знаеше, че има смелост да го направи. Нямаше да го заловят.
Но не можеше да стигне, да намери оръжието.
Пое дъх и взе решение.
Изправи се, обърна се с лице към тях, събрал празни ръце, все едно се прицелва към двамата мъже.
Те изпразниха пушките си в гърдите му.
ГЛАВА 121
В приземието отворих вратата и застанах на прага на стаята, в която чакаше вицепрезидентът. Кати Бранд ме видя и се изправи.
— Господин президент — каза тя колебливо.
Около очите й имаше кръгове. Изглеждаше уморена и притеснена. Взе дистанционното и заглуши телевизора с плосък екран на стената.
— Гледах…
Да, новините. Гледала ги беше не като втория по ранг човек в страната, а като обикновен гражданин. Изглеждаше унижена от този факт.
— Поздравления — каза ми тя.
Не отговорих, само кимнах.
— Не съм аз, сър.
Отново погледнах към телевизора, постоянно обновяваха новините за вируса „Сулиман“ и паролата, която бяхме открили.
— Знам — казах.
Тя въздъхна от облекчение.
— Все още ли искаш да подадеш оставка? — попитах.
Тя сведе глава.
— Ако искате оставката ми, господин президент, ще ви я връча, когато пожелаете.
— Ти това ли искаш? Да подадеш оставка?
— Не, сър, не искам това. — Погледна ме. — Но ако ми нямате доверие…
— Какво би направила, ако ролите бяха разменени? — попитах.
— Бих приела оставката.
Не това очаквах. Скръстих ръце, облегнах се на вратата.
— Отказах, господин президент. Мисля, че вече сте наясно, щом сте ме подслушвали в лимузината.
Не я подслушвахме там. ФБР нямаше как да го направи, без да обяви намеренията си на нейната охрана от Тайните служби. Но тя не го знаеше.
— Но искам да го чуя от теб — настоях.
— Казах на Лестър, че няма да събера дванайсетте гласа от нашата страна, които са му нужни за Сената. И казах, че това е граница, която не мога да пресека. Аз… аз научих нещо за себе си, да си призная.
— Ами страхотно, Кати. Само че това не ни е епизод от токшоу за лични проблеми. Ти прояви нелоялност още с приемането на срещата.
— Съгласна съм, съгласна съм. — Събра ръце, след това ме погледна. — На детектора не ми поставиха въпрос за Лестър.
— Защото политиката беше без значение. Тогава. Сега, след като кризата вече отмина, за мен е много важно дали мога да имам доверие на своя вицепрезидент.
Нямаше какво да каже. Разпери ръце.
— Приемате ли оставката ми?
— Ще останеш ли, докато ти намеря заместник?
— Да, сър, разбира се. — Раменете й увиснаха.
— И кого трябва да избера за поста? — попитах.
Тя пое дълбоко дъх.
— Веднага се сещам за няколко имена. Но има и един човек, който стои над другите. Болно ми е да го кажа всъщност. Много ми е болно. Но ако бях на ваше място, господин президент, ако аз трябваше да избера някого… Бих избрала Каролин Брок.
Поклатих глава. Поне не само аз съм бил заблуден.
— Кати, оставката ти е отхвърлена. Залавяй се за работа.
ГЛАВА 122
Бах се поклащаше, докато слушаше „Матеус Пасион“. Не звучеше музика, нито разполагаше със слушалки — конфискуваха ги, — имаше само спомените за хора, за солото на сопраното, което тя обичаше да си тананика. Представяше си как е в църквата през осемнайсети век и слуша за първи път произведението.
Спря, когато чу вратата на килията й да се отваря.
Мъжът, който влезе, беше млад, с пясъчноруса коса, облечен неофициално, със закопчана риза и джинси. Донесе със себе си и стол, постави го близо до леглото й, седна.
Бах се надигна, опря гръб в стената и спусна крака. Ръцете й бяха в белезници.
— Казвам се Ранди — представи се мъжът. — Аз съм онзи, който ще задава въпросите любезно. Има други, които няма да го направят.
— За… запозната съм с тактиката — отговори тя.
— Вие сте… Катарина.
Не беше сигурна как са разкрили самоличността й — вероятно по ДНК. Може би с програма за разпознаване на лица, макар да се съмняваше.
— Това е името ви, нали? Катарина Доротея Нинкович. Катарина Доротея — така се е казвала първата дъщеря на Йохан Себастиан, нали?
Не отговори. Взе картонената чаша и изпи остатъка от водата, която й бяха дали.
— Ще ви задам въпрос, Катарина. Според вас дали ще допуснем да ви се размине, защото сте бременна?