— Няма и нужда.
— Какво ще правиш сега, Оги?
Той вдигна рамене.
— Това не знам. Ние… аз и Нина… говорехме само как ще се върнем в Сухуми.
Отново тази дума. Думата се превръщаше в „тренд“, както се изразяваха вече в интернет. Щях да я виждам в кошмарите си.
— Странното е — каза той, — че бяхме наясно, че планът ни може и да не успее. Знаехме, че Сулиман ще изпрати хора след нас. Не знаехме какво ще правим. Имаше толкова много…
— Неизвестни.
— Да, неизвестни. И все пак винаги си говорехме така, сякаш ще се случи. Говореше за къщата, която искаше да купи на по-малко от километър от дома на родителите й, недалеч от морето. Говореше за имената, с които щяхме да кръстим децата си някой ден.
Долавях вълнението в гласа му. Очите му блестяха от сълзи.
Поставих ръка на рамото му.
— Може да останеш тук — казах. — Работи за нас.
Направи физиономия.
— Нямам… разрешение за работа като имигрант. Не съм…
Спрях и се обърнах към него.
— Вероятно мога да помогна — казах. — Познавам някои хора.
Той се усмихна.
— Да, разбира се, но…
— Оги, не мога да позволя това да се случи отново. Този път извадихме късмет. Занапред ще ни е необходимо нещо повече от късмет. Трябва да сме по-подготвени, отколкото бяхме. Трябват ми хора като теб. Ти ми трябваш.
Отклони поглед, насочи го към градината, розите, нарцисите и зюмбюлите. Рейчъл познаваше всички цветя в градината по име. За мен бяха само красиви. А сега бяха по-красиви от всякога.
— Америка — каза той, сякаш го обмисляше. — Хареса ми бейзболното състезание.
За пръв път от много дълго време се разсмях искрено.
— Бейзболната игра — казах.
НЕДЕЛЯ
ГЛАВА 124
— Ваше Величество — обърнах се по телефона към крал Саад ибн Сауд от Саудитска Арабия, седнал зад бюрото си в Овалния кабинет. Поднесох чашата с кафе към устните си. Обикновено не пиех кафе следобед, но след два часа сън и след преживените петък и събота „обикновено“ не значеше нищо.
— Господин президент — каза той, — изглежда, сте имали напрегнати дни.
— Както и вие. Как сте?
— Предполагам, американец би казал, че съм се отървал на косъм. Но в моя случай не става дума за метафора. Имах късмет, че заговорът беше разкрит, преди да се опитат да ме убият. Благословен съм. Редът в кралството ни е възстановен.
— При обичайните обстоятелства бих ви се обадил веднага след като научих новината. Но в случая…
— Не е необходимо да обяснявате, господин президент. Напълно разбирам. Разбирам, че сте запознат с причината да ви се обадя.
— Директорът на ЦРУ ми каза.
— Да. Както знаете, господин президент, саудитското кралско семейство е многобройно и в него има най-различни хора.
На това му се казва омаловажаване. Саудитското кралско семейство се състоеше от хиляди членове и имаше много разклонения. Повечето членове на семейството имаха малко или никакво влияние и просто получаваха тлъсти чекове от приходите от нефта. Но дори в ядрото на водачите му, които наброяваха около двеста, имаше клонове и йерархия. И както във всяко семейство и във всяка политическа йерархия, имаше огорчение и завист. Когато Саад ибн Сауд прескочи много хора, за да стане престолонаследник, огорчението и завистта нараснаха достатъчно, за да задвижат и финансират схемата, довела ни до ръба на пропастта.
— Членовете, които направиха опит за преврат, бяха… против моето управление.
— Поздравявам ви, Ваше Величество, задето така омаловажавате отношението към вас и за залавянето на заговорниците.
— Изпитвам огромно неудобство, че подобни планове са покълнали и процъфтели без моето знание. Точно под носа ми, както бихте казали, а аз не съм знаел. Това е такъв пропуск в нашето разузнаване, за който — уверявам ви — ще бъдат взети мерки.
Наясно бях какво е да пропуснеш нещо, което е било точно под носа ти.
— Какъв е бил планът им? Какво са искали?
— Завръщане към старите времена. Свят без доминираща Америка и следователно доминиращ Израел. Искали са да управляват Саудитското кралство и да владеят Близкия изток. Намерението им е било, както разбирам, не толкова да унищожат Америка, колкото да я отслабят до такава степен, че да изгуби положението си на суперсила. Завръщане към стари времена, както казах. Да има регионално господство. Без световна сила.
— Мислили са, че ще имаме толкова проблеми, че изобщо няма да се сещаме за Близкия изток, така ли?
— Колкото и нереалистично да е, да. Точно описахте намеренията им.