Американската мечта се сбъдва, когато човечността е по-важна от различията в интересите и когато заедно създаваме безкрайни възможности.
Това е Америка, за която си струва да се борим, за която дори си струва да умрем. И още по-важно, това е Америка, за която си струва да живеем и да работим.
Не съм предал страната си и не съм отстъпил от клетвата си да я защитавам и пазя, когато изчезнах, за да се боря срещу онова, което нарекохме „Тъмните векове“, по същата причина, поради която не я предадох, когато ме изтезаваха като пленник по време на войната в Ирак. Не го направих, защото не можех. Твърде силно обичам страната си и искам Съединените щати да бъде свободна, процъфтяваща, мирна и сигурна страна и с всяко следващо поколение да става по-добро място.
Казвам тези думи не за да се хваля. Вярвам, че повечето от вас, ако бяхте на мое място, щяхте да направите същото. Надявам се, че у нас има достатъчно вяра, за да поставим ново начало.
Сънародници, американци, току-що се спасихме от най-голямата опасност, с която сме се сблъсквали от Втората световна война насам. Америка получи втори шанс. Не бива да го пропиляваме. И само обединени можем да се възползваме максимално от тази възможност.
Вярвам, че трябва да започнем с реформирането и защитаването на нашите избори. Всеки, който може да гласува, трябва да го направи без излишни неудобства, без да се страхува, че ще бъде изваден от избирателните списъци, че машините за гласуване няма да преброят вярно гласа му, защото са станали жертва на хакерска атака за пет или шест минути. И навсякъде, където е възможно, избирателните области трябва да се определят от надпартийни органи, за да представляват по-цялостно различията в мненията и интересите, които са едно от най-големите богатства на нашата нация.
Помислете колко различно ще бъде, ако представляваме по-широк спектър от мнения и интереси. Ще се научим да се слушаме повече и да се клеветим по-малко. Това ще ни помогне да изградим доверието, необходимо да открием по-обща основа. На тази основа може да включим провинциална Америка, хората от градските райони с нисък стандарт, индианските общности в модерната икономика: с достъпен интернет и чиста вода за всички домакинства; с по-равномерно разпределение на работните места в страната; с данъчно законодателство, което поощрява вложенията в непопулярни области и се грижи едрите бизнесмени и предприемачи да помагат на всеки, не само на себе си.
Можем да постигнем истинска имиграционна реформа с по-голяма сигурност на границите, без да ги затваряме за онези, които идват тук в търсене на безопасност или по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Раждаемостта в страната ни едва покрива необходимия минимум. Нуждаем се от двойно повече мечтатели и работници, от професионалисти и предприемачи, които създават нови предприятия.
Можем да създадем програми за обучение и подкрепа за полицията и водачите на общностите, за да предотвратим смъртта на невинни граждани, да увеличим сигурността на служителите на реда и да намалим престъпността. Да приемем закони за притежаването и използването на оръжия, с които те няма да попадат в грешни ръце, с които ще намалим почти невъобразимия брой масови убийства и все пак ще защитим правото за притежаване на оръжие за лов, спортна стрелба и самозащита.
Можем да проведем истински дебат за промяна на климата. Кой предлага най-добрите идеи за намаляването на заплахата по най-бързия начин, като същевременно създава най-много нови предприятия и ценни работни места? С навлизащата в индустрията автоматизация и изкуствен интелект ще имаме още по-голяма нужда от тях.
Можем да направим толкова много, за да преодолеем високата смъртност от опиати, да премахнем свързаната с тях стигма, да образоваме множеството хора, които продължават да не разбират, че рискуват живота си, приемайки ги, и да се уверим, че всеки американец има достъп до приемливо като цена и ефикасно лечение.
Можем да реорганизираме разходите си за отбрана, за да отразяват огромната и постоянно разрастваща се заплаха от кибератаки, така че да разполагаме с най-добрата защита. Имаме авторитета да убедим другите държави да ни сътрудничат в ограничаването на опасностите, преди да се изправим пред нов апокалипсис. Следващия път няма да имаме късмета да разполагаме с двама млади чужденци, които да ни се притекат на помощ.
Помислете колко удовлетворяващо ще бъде, ако всички отиваме на работа с въпроса: „На кого можем да помогнем днес и как да го направим?“, вместо с „На кого мога да навредя и колко ще изкарам от стореното?“.