Никога повече не споменахме нито дума за това условие към завещанието. Имаше обаче още една последица от това, че го обсъдихме: между мен и Рита се отвори пространство, в което ние отново имахме свободата да бъдем близки като истински членове на едно семейство и всеки от нас да възприема другия именно по този начин. В мен отново се пробуди инстинктът да защитавам Рита, както бе преди толкова много години, когато тя бе само нежеланото дете в семейството. Само че сега липсваха онези обстоятелства, които на времето ме принуждаваха да се чувствам виновен. Нямаше го бащата, който винаги присъстваше като фон, за да създава усложнения, като изключим разрешението му да изпълня вместо него дълга към нея, който той така и не бе успял да уреди приживе.
През декември Рита и Елена решиха да си сменят квартирата. В продължение на няколко дни те заедно с мен, въпреки студа и кишата обикаляха кварталите около студентското градче, търсейки къщи с табели пред тях „Дава се под наем“. Освен това непрекъснато проверяваха обявите за предлаганите под наем жилища.
— Мисля, че като ни придружаваш, вдъхваш повече доверие на собствениците — отбеляза Елена.
Нейната съпротива срещу мен изглеждаше поотслабнала, сякаш бе очаквала от мен някакво предателство, на което така и не бе съдено да се сбъдне.
Местата, които посетихме, до едно бяха подбирани с оглед на финансовите възможности на двете момичета, така че се ограничавахме предимно до пансионите. Имаше цяла поредица от тях по протежението на Спедайна Роуд, особено в квартала на север от Блур стрийт. За съжаление, се предлагаха най-обикновени квартири с обща кухня и обща баня, в които хлебарките трескаво се разбягваха, щом човек открехне вратата и светне лампата. Или пък такива — пълни с възтесни, мизерно обзаведени стаички, само за ергени, в които леглата трябваше да се сгъват, за да има място за нещо друго, освен за спане. Освен легло, мивка и стол имаше още само по един котлон с две плочи. Пълно беше с подобни унизителни дупки, подходящи само за една–две нощувки. От вратите на тънещите в мрак коридори надничаха старци по халати или съмнително изглеждащи жени с тесни поли и обувки с високи токчета, които явно никога нямаше да дочакат да се сдобият с прилични домове.
Накрая попаднахме на една по-обещаваща квартира на Сейнт Джордж — с единична спалня, на десетия етаж, откъдето се откриваше прекрасна гледка надалеч към залеза на слънцето, обагрящо небето отвъд блестящото като сребро езеро.
— Аз се старая да поддържам изрядна чистота в квартирите си — похвали се домоуправителят. — Освен това не допускам никакви негри. Нито пък пакистанци.
— Благодаря ти, задник — отвърна му Елена, обърна се с гръб към него и си излезе.
На четвъртия ден от нашите обиколки се натъкнахме на едно по-прилично място, на Робърт стрийт, недалеч от моята квартира. Къщата представляваше приятна постройка във викториански стил, боядисана в наситено пастелно синьо. Но апартаментът вътре, който се предлагаше под наем, макар да бе обявен в рекламата като свеж и много приятен, всъщност се оказа само сутерен, при това с толкова нисък таван, че трябваше да се наведа, за да мога да вляза.
— Ние предлагаме още една квартира и горе, на партерния етаж — заяви собственикът. Той бе мъж малко над тридесетте, слаб и добре облечен. Когато пристигнахме за втория оглед, той веднага вторачи очи в Елена. — Малко е по-скъпичко, но затова пък условията там са много по-добри.
Апартаментът заемаше целия партерен етаж, като предлагаше всекидневна, отделна трапезария и доста просторна кухня, а освен това имаше и малка, прилично обзаведена спалня отзад. Очевидно предишните наематели бяха напуснали много набързо, понеже бяха зарязали накупените мебели втора ръка и навред имаше отломки от изпочупеното при припряното им изнасяне. Имаше и едно вехто килимче, както и доста петна в кухнята между почернелите тигани и тенджери.
— Всичко това се нуждае само от едно грижливо пребоядисване — успокои ни собственикът.
— Вие ще се заемете ли с това? — попитах го аз.
— Е, мисля, че бих могъл. Щом става въпрос за подходящи наематели.
Във всекидневната имаше камина с облицовка от глазирани тухли. Над прозореца се извиваше полукръгъл сегмент от цветно стъкло. Кухнята беше донякъде овехтяла, но пък имаше достатъчно пространство за една голяма и удобна за всичко маса. От спалнята, в задната половина на апартамента, се откриваше гледка към малък вътрешен двор, с някакви вечно зелени храсти, подаващи се под дебелия сняг.