Водата скоро щеше да се затопли. Отидох до прозореца на стаята и дръпнах завесата, но мъглата навън не позволяваше да се вижда надалеч. Все пак забелязах неясните заради мъглата очертания на две таксита, които се прокраднаха по улицата долу, за да се разминават, черни и масивни, преди да изчезнат в противоположни посоки.
Приседнах в края на леглото. И от тук можех да чуя капещия кран над ваната. Поканването сега ми се стори още по-забързано, може би леко ускорено или пък — кой знае защо — неравномерно. Останах заслушан, приковал поглед върху цветята по тапетите, сякаш и те някак влияеха върху ритъма на капенето. Тапетите бяха с толкова засукани и несиметрични мотиви, че розите им приличаха по-скоро на някакви други цветя, чието име за нищо на света не бих могъл да назова. Около розите се виждаха и по-дребни извити фигурки, някакви миниатюрни подобия на женски рокли и забрадки, но очите ме заболяха от взирането във всички детайли.
Като в просъница посегнах към комплекта с ножчетата за бръснене в несесера. Те бяха от стария модел, с остриета по двата ръба, каквито сега почти не се използват. Имах ги още от завръщането си от Африка. Като че ли си ги бях пазил за някаква по-специална цел, та те си стояха от години непокътнати в несесера. Едва сега се налагаше да ги извадя. Бях ги зърнал по случайност, мимоходом при това, докато опаковах багажа, напускайки Вале дел Соле, макар че идеята да ги използвам вече се бе оформила в някое от най-потайните кътчета на съзнанието ми. Това, което ми бе необходимо, бе само да стигна до логичния финал, тъй като всички останали възможности се бяха оказали изчерпани.
Поставих пакетчето с ножчетата в мрежестата поставка за сапуна, която висеше над ваната. После запуших ваната и изпробвах водата. Беше топла, но не можеше да се каже, че е гореща. Тъкмо както я исках.
Съблякох се, докато ваната бавно се пълнеше. Необяснимо защо се погрижих най-старателно да сгъна дрехите си, преди да ги опаковам отново в сака. Когато свърших, отново приседнах на ръба на леглото да чакам, макар че бях гол и кожата ми настръхна заради хладната хотелска стая. Все пак се почувствах добре, като смъкнах от гърба си дрехите, вмирисани на пот след няколкодневното пътуване. Прокарах длани нагоре и надолу по бедрата си, после и по-надолу по прасците, за да усетя мускулите си, за да напипам костите си, за да доловя топлината на пулсиращата си кръв. Това беше моето тяло: в един момент осъзнах съвършено ясно какво означаваше да имаш тяло, какво чудо и каква поробваща обвързаност е това и колко е странно, все пак. Още дълго изследвах повърхността на кожата си, очертанията на кокалчета на пръстите си и линиите по дланите си, космите и бенките по гърдите и ръцете си. Това тяло го бях носил толкова много години и въпреки това не ми беше докрай познато — можеше да бъде онова странно нещо, което да се измие в морето, онова странно нещо, на което съвсем безцелно му израстват крайници, онова странно нещо, което можеше да изчезне в някоя ниша от времето, без никой да разбере.
Чу се шум от пляскане на вода: веднага станах, отворих вратата на банята и се вцепених, като видях какво количество вода се лее наоколо заради преливането на ваната. Приличаше на обръч от изкривено стъкло. Беше ми нужен още миг, за да осъзная станалото и да се досетя, че защитният клапан против препълване явно е запушен и веднага трябва да източа водата. Втурнах се да издърпам запушалката от дъното на ваната, за да се източи поне част от водата в канала. По пода слоят вода за щастие се оказа по-тънък, отколкото ми се стори в първия миг, пък и скоро се оттече, като остави сиви петна вода.
От вратата на банята отново огледах хотелската стая, сака на пода, картината над леглото. Може би за пръв път осъзнах какво всъщност се готвя да направя. Трябваше само да следвам поредицата от събития и да изчакам после всичко да свърши от само себе си. Стоях там, все така гол. Мисълта ми бе съсредоточена единствено в това, че трябва да се справя, че трябва да събера сили да доведа започнатото до края, че трябва да впрегна цялата си енергия, за да приключа. Нищо не ме вълнуваше повече, сякаш целият този въпрос изведнъж се смали до скромните размери на неприятно домашно задължение, което — нямаше как — трябваше да бъде свършено, колкото и да бе тягостно. И следваше да бъде извършено без колебание, защото нямаше какво повече да му мисля. След като го бях пожелал, следваше просто да го изпълня. Обърнах се, стъпих във ваната и бавно се отпуснах в нея. Водата се надигна, изместена от тялото ми, и отново стигна почти до ръба на ваната. Водата беше топла, макар че в първия миг, докато се потапях, ми се стори хладка. Но след като привикнах, се оставих да ме обгърне като втора кожа.