Мълчанието, спуснало се между нас, започна да ми се струва потискащо.
— Може пък да се отбием в някое кино, да изгледаме някой филм или нещо подобно — подхвърлих аз.
И двамата като че непрекъснато се надпреварвахме да си разменяме ролите, изнемогвайки в опитите си да измислим как точно да си кажем едно просто „не“.
Когато най-после докарах Рита пред къщата, в която живееше, заварихме Елена да ни чака, залепила лице о предния прозорец, досущ като майка, разтревожена за чедото си. Тя се ограничи само да измери колата с безизразен поглед, скръстила ръце на гърдите си.
— Ще ти позвъня по телефона — обещах аз и макар да знаех, че мога да попадна в полезрението на Елена, се приведох към Рита и докоснах лицето й с устни, в най-бегло подобие на целувка.
Сърцето ми биеше до пръсване.
— По-добре да тръгвам — накани се Рита и без да се озърта назад, излезе на студа и закрачи забързано към къщата.
Осма глава
В неделя сутринта, беше още съвсем рано, на вратата ми се почука. Скочих припряно от леглото, понеже си помислих, че въпреки доста необичайния час Рита е решила ненадейно да ме посети. Но се оказа Сид Роско от горния етаж.
— Извинявай, приятел. Не очаквах, че си още в леглото.
Сид се нанесе над мен през януари. В първите няколко седмици той често се отбиваше, за да вземе нещо назаем — инструменти, книги или каквото и да е друго за четене, а веднъж дори нож за хляб, който ми върна после изцапан с нещо зеленикаво, което кой знае защо ми заприлича на остатък от полепнал навлажнен хашиш. По-късно допуснах грешката да му дам малко пари назаем, след което той доста дълго избягваше да се вясва пред очите ми.
— Исках само да ти върна заема — рече ми той и с това веднага смекчи първоначалното ми раздразнение.
— Разбира се, разбира се. Влез де. — Той бе облечен като за излизане, в обичайните дрехи, с които ходеше навън: джинсите, коженото си яке, ботушите, но не бях сигурен дали сега се прибираше или тепърва щеше да излиза навън. — Искаш ли кафе или нещо друго?
— Не бих ти отказал.
Настани се на един от столовете в кухнята и се впусна в многословно обяснение защо закъснял толкова с връщането на заема. Оказа се свързано с някакви негови сделки, които не потръгнали, пък и му забавили изплащането на заплатите от бара на Куин стрийт, където беше охрана. Аз вече си бях изработил навика да го слушам с половин ухо, докато ме отрупваше с подобни обяснения, най-вече за да си спестя труда да пресявам истините от измислиците. Придържах се към това златно правило дори когато идваше за пореден път да иска пари назаем: не бях забравил, че още при първата си молба за кредит той се бе впуснал в ненужно многословни коментари за големите суми, които му минавали през ръцете при неговите „сделки“, но кой знае защо напоследък беше изпаднал дотам, че да крънка дребни пари от мен.
— Не се безпокой за парите — побързах да го успокоя, когато най-сетне приключи с обясненията си, обаче не исках да звуча нито окуражаващо, нито укорително. Трудно бе да се каже кога Сид би се разсърдил, ако му покажа, че — според него, разбира се — не го уважавам достатъчно. Веднъж например той ми спомена, че пишел нещо, а впоследствие действително ми домъкна цяла купчина разкази, спретнато напечатани на пишеща машина, с подравнени полета по листовете и с внимателно нанесени с коректор редакции. Неговите разказчета искрено ме изненадаха, понеже въпреки неизгладения им език в тях се съдържаха сурови житейски истини, като някои бяха доста силно въздействащи. В един от разказите се говореше за някакъв мъж, който всеки уикенд се напивал редовно и гуляите му приключвали обикновено с това, че измъквал от най-близкия бар първата изпречила се пред погледа му жена, за да я натупа яката насред улицата. Смразяващото в историята бе това, че цялата драма бе представена без никакъв опит за морално осъждане или за някакво оправдание, тя просто разказваше как се бе случило. Понякога самият Сид мъкнеше жени в квартирата си след смяна и затова сега се замислих за този негов разказ — припомних си смеховете, мъжки и женски, които бях слушал по стълбището и тропането по вратата на квартирата му откъм противопожарното стълбище.