Прегледа няколко стихотворения, повечето за природата и любовта. Едно от тях беше сгънато грижливо в отделен плик. Той го извади и зачете.
Все така коленичил на пода, Тейт го прочете още веднъж. Притисна листа до сърцето си, което блъскаше в гърдите му. Надзърна през прозореца, за да се увери, че по пътеката не идва никой — не че някой щеше да дойде, защо ли му беше да идва? Просто за да е сигурен. След това отвори кутийката, вече знаеше какво ще намери вътре. Там, увит в памук, се гушеше герданът, който Чейс бе носил до нощта на своята смърт.
Тейт дълго седя на кухненската маса в опит да навърже нещата, представяше си как Кая пътува с автобусите през нощта, как улавя силното течение откъм брега, как изчислява часовете да няма луна. Как извиква тихо името на Чейс в тъмното. Как го блъска назад. А после, клекнала долу в калта, вдига главата му, натежала от смърт, за да свали гердана. Как прикрива стъпките си и не оставя никаква следа.
Тейт начупи подпалки и запали огън в старата кухненска печка, след което изгори стихотворенията плик по плик. Може би не трябваше да ги изгаря всичките, може би трябваше да изгори само едно, но мисълта му в момента не беше много бистра. Старите пожълтели листове пламваха буйно, а после се свиваха да доизтлеят. Той свали раковината от коженото ремъче, пусна ремъчето в огъня и върна дъските на пода.
След това, почти по здрач, отиде на плажа и застана върху нанос от остри бели късчета и отломки от миди и раци. Погледна за секунда раковината на Чейс в дланта си и я пусна на пясъка. Там тя се сля с останалите и изчезна. Настъпи приливът, една вълна намокри краката му и повлече със себе си стотици раковини обратно в морето. Кая принадлежеше на тази земя и на тази вода, сега те щяха да си я вземат обратно. Да скрият дълбоко тайната ѝ.
А после долетяха чайките. Щом го видяха, закръжиха над главата му. Зовяха. Зовяха.
След падането на нощта Тейт пое обратно към къщурката. Но когато стигна лагуната, спря под дебелия балдахин от листа, загледан в стотиците светулки, които мамеха надалеч към тъмните простори на мочурището. Далеч-далеч, където пеят раците.