Където пеят раците [bg]

— Някога го знаех почти цялото наизуст, но вече не. Ама ето го, ще ти го прочета.

Той седна отново до масата и зачете. Най-сетне стигна до онази част.

А там седеше Сам, наглед измръзнал и нетрепващ
 сред пламъците на пещта,
 усмивката му грееше от цяла миля, когато каза:
" Моля затворете таз 'врата.
Тук е чудесно, но се боя, че ще пуснете вътре студа
 и дъжда,
откакто напуснах Плъмтри в Тенеси, за пръв път се
 стоплих сега ".

Скупър и Тейт се изкискаха.

— Майка ти винаги се смееше на това.

Усмихнаха се на спомена. Поседяха минутка. После Скупър каза, че ще измие чиниите, а Тейт да си напишел домашните. В стаята си, докато разлистваше сборника със стихотворения, за да си избере кое да прочете в клас, Тейт намери едно от Томас Мур.

… и в Мрачното тресавище отиде тя
 а през нощта, докато светеха светулките,
 във лодката си бяла тя греба.
Светулките ще зърна скоро аз
 и плясъка ще чуя на веслото ѝ.
Ний ще се любим дълго и щастливо,
 а сетя ли, че дебне ни смъртта,
в кипариса девойката ще скрия.

Думите го подсетиха за Кая, сестричката на Джоди. Изглеждаше му толкова малка и самотна сред просторите на мочурището. Все едно че се беше изгубила неговата собствена сестра. Баща му беше прав — стихотворенията те карат да се разчувстваш.

Седма глава Риболовният сезон 1951 година

Онази вечер, след като момчето, което ловеше риба, я беше превело през мочурището до дома ѝ, Кая седеше със скръстени крака върху леглото на верандата. През закърпената мрежа на вратата се просмукваше мъгла от пороя, която я докосваше по лицето. Кая си мислеше за момчето — добро, но силно като Джоди. Единствените хора, с които сега разговаряше, бяха понякога Татко, жената на касата в "Пигли Уигли", госпожа Сингълтъри, която напоследък се бе заела да учи Кая как да различава монетите от четвърт долар и от по пет и десет цента — Кая вече познаваше пенитата. Но госпожа Сингълтъри беше доста любопитна.

— Миличка, как всъщност ти е името? И защо майка ти не идва вече? Не съм я виждала, откакто извадиха репите.

— Мама има много за шетане, затова изпрати мен в магазина.

— Да, миличка, но никога не купуваш достатъчно продукти за цялото ви семейство.

— Да, госпожо, трябва да вървя. На мама царевичният булгур ѝ трябва веднага.

Когато можеше, Кая избягваше госпожа Сингълтъри — отиваше при другата жена на касата, която не проявяваше към нея никакъв интерес, само ѝ казваше, че децата не бива да идват боси на пазар. На Кая ѝ идеше да отговори, че не смята да бере грозде с пръстите на краката си. Та кой ли можеше да си позволи грозде изобщо?

Все по-често не разговаряше вече с никого освен с чайките. Чудеше се дали не може да се спазари с Татко да използва лодката му. Навътре в мочурището можеше да събира пера и раковини и понякога да вижда момчето. Никога не беше имала приятел, но усещаше необходимостта, привличането. Можеха да карат лодките си из приливните устия, да изучават блатистите местности. Той сигурно я мислеше за малко дете, но умееше да се ориентира из мочурището и можеше да научи и нея.

Татко нямаше автомобил. Използваше лодката, за да лови риба, да иде в града и да маневрира през тресавището до "Блатната чернилка" — брулена от стихиите пивница и свърталище на покерджии, от която се стигаше до сушата по паянтово дъсчено мостче, вързано с тръстика. Грубо скована от застъпващи се дъски, под тенекиен покрив, сградата се кривеше от пристройка до пристройка и подът ѝ беше на различни нива в зависимост от това колко високо "кокошите крака" от тухли са я издигнали над тресавището. Когато Татко отиваше там или където и да било, той взимаше лодката, много рядко ходеше пеш, защо тогава да ѝ я дава?

Но пък я даваше на братята ѝ, когато не му трябваше, вероятно защото ловяха риба за вечеря. Кая не се интересуваше от риболов, но може би щеше да се спазари за нещо друго — знаеше, че именно това е начинът да убеди баща си. Може би трябваше да готви, да върши повече домакинска работа, докато Мама се върнеше.

Дъждът отслабна. Само по някоя капка разклащаше тук-таме някое листо като помръдване на котешко ухо. Кая скочи, почисти шкафа хладилник, изми захабения кухненски под от шперплат и остърга натрупаните с месеци остатъци от царевична каша по кръговете на готварската печка. На другата сутрин изпра чаршафите на Татко, които воняха на пот и уиски, и ги простря по палмите. С парцала за прах и метлата мина през стаята на братята си, малко по-голяма от килер. В дъното бяха струпани мръсни чорапи, по двата захабени матрака на пода бяха разхвърляни пожълтели комикси. Тя се опита да си припомни лицата на момчетата, краката, които обуваха чорапите, но подробностите ѝ се губеха. Избледняваше дори лицето на Джоди — за миг Кая виждаше очите му, а после изчезваха и те и се затваряха.