Всеки по-топъл зимен ден и всеки пролетен ден Татко и Кая излизаха с лодката далеч нагоре и надолу покрай крайбрежието, хвърляха стръв и въртяха макарите. Във всяко приливно устие или поток тя се оглеждаше за онова момче Тейт в неговата лодка, надяваше се да го види отново. Понякога си мислеше за него, искаше да се сприятелят, но нямаше представа какво да направи и дори как да го намери. А после, един следобед, просто така, тя и Татко взеха един завой и видяха момчето да лови риба на същото място, където Кая го бе видяла за пръв път. То веднага се усмихна и махна. Без да се замисли, тя също вдигна ръка и махна почти с усмивка. А след това също толкова бързо си свали ръката, когато Татко я погледна изненадан.
— Един от приятелите на Джоди, преди да си тръгне — рече Кая.
— Трябва да внимаваш с хората тук — каза Татко. — Горите гъмжат от бели боклуци. Почти всеки тук е никаквец.
Тя кимна. Искаше ѝ се да се обърне и да погледне момчето, но не го направи. А после се притесни, че то ще я сметне за темерут.
Татко познаваше мочурището, както ястребът познава ливадата си — как да ловува, как да се скрие, как да тормози натрапниците. А въпросите, които задаваше Кая с широко отворени наивни очи, го подтикваха да ѝ обяснява сезоните на гъските, навиците на рибите, как да познава времето по облаците и насрещните течения по вълните.
Някои дни Кая взимаше в мешката храна като за пикник и те ядяха ронливия царевичен хляб, който тя почти се бе научила да пече, с нарязан лук, докато залязващото слънце застиваше над мочурището. От време на време Татко забравяше контрабандния алкохол и пиеха чай в буркани от сладко.
— Моите хора невинаги са били бедни, тъй да знаеш — изтърси веднъж Татко, докато седяха в сянката на дъбовете, хвърлили въдиците в една кафява лагуна, звънтяща от бръмченето на ниско литнали насекоми. — Имаха земя, богата земя, гледаха тютюн и памук и такива неща. Близо до Ашвил. Баба ти от моя страна носеше капели колкото колелата на каруца и дълги поли. Живеехме в къща с веранда, дето я опасваше цялата, на два етажа. Беше хубаво, много хубаво.
— Баба ли? — Устните на Кая се разтвориха.
Някъде имаше или бе имала баба. Къде беше тя сега? Кая копнееше да разпита какво се е случило с всеки. Но се боеше.
А Татко продължи.
— После всичко се срина накуп. Аз бях малък през повечето време и не разбирах, но имало депресия, молец по памука и не знам още к'во и всичко замина. Останаха само дългове, много дългове.
По тези накъсани подробности Кая се мъчеше да си представи миналото му. Не знаеше нищо за историята на Мама. Татко изпадаше в ярост, ако някой споменеше живота им, преди да се роди Кая. Тя знаеше, че семейството ѝ е живяло много далеч от мочурището, близо до другите ѝ баба и дядо, на място, където Мама е носела рокли, купени от магазина, с малки седефени копченца и атлазени панделки и обточени с дантела. След като се преместиха в къщурката, Мама ги държеше в един сандък и на няколко години вадеше по една, за да я преправи на работна дреха, защото нямаха пари за нищо ново. Сега тези хубави дрехи бяха изчезнали заедно с историята си, изгорени в огъня, напален от Татко в деня, след като всички си тръгнаха.
Кая и Татко продължиха да хвърлят въдиците, те изсвистяваха над мекия жълт полен, който плуваше върху неподвижната вода, и тя реши, че това е краят на историята му, но Татко добави:
— Някой ден ще те заведа в Ашвил и ще ти покажа земята, която беше наша и трябваше да бъде твоя.
След малко дръпна рязко въдицата си.
— Я виж тук, сладурче, хванах си риба, голяма колкото Алабама-а!
След като се върнаха в къщурката, изпържиха рибата и бухти от царевично брашно, "дебели като гъши яйца". После тя му показа сбирките си: внимателно забоде насекомите върху парче картон и закачи перата на стената в задната стая в мек и вълнуващ колаж. По-късно лежеше в леглото си на верандата и се вслушваше в боровете. Затвори очи, а после ги ококори отново. Ха, та той я беше нарекъл "сладурче".
Осма глава
Нулеви данни
1968 година
След като приключиха сутрешното разследване около пожарникарската кула, шерифът Ед Джаксън и заместникът му Джо Пардю пуснаха вдовицата на Чейс, Пърл, и родителите му Пати Лъв и Сам да го видят, положен върху метална маса под чаршаф в охладената лаборатория на клиниката, която служеше за морга. Да се сбогуват. Вътре обаче беше твърде студено за всяка майка и непоносимо за всяка съпруга. Наложи се да изведат и двете жени от помещението.