Татко посочи на Кая да седне на масичка с изглед към кея.
Кая не можеше да прочете менюто, но той ѝ описа по-голямата част от него и тя си поръча пържено пиле, картофено пюре, сос, грах и содени питки, пухкави като току-що набран памук. Той си взе пържени скариди, сирене с пипер, пържена бамя и пържени зелени домати. Сервитьорката сложи пред тях на масата цяла чиния с парченца масло върху ледени кубчета, кошничка с Царевичен хляб и содени питки и изстуден сладък чай, колкото им душа иска. За десерт си взеха плодов сладкиш с къпини и сладолед. Кая така се натъпка, че се уплаши да не повърне, но реши, че си е струвало.
Докато Татко плащаше на касата, Кая излезе на тротоара, където над залива тегнеше силната миризма от рибарските лодки. Беше завила в мазна салфетка остатъка от пилето и содените питки. Джобовете на гащеризона ѝ бяха натъпкани с тънки солени бисквитки, които сервитьорката беше оставила на масата — да си взимат.
— Здравей — чу Кая тихо гласче зад себе си и когато се обърни, видя около четиригодишно момиченце с руси къдрици, вдигнало към нея лице.
Беше облечено с небесносиня рокля и протягаше ръчичка. Кая зяпна ръчичката — беше пухкава и може би най-чистото нещо, което Кая бе виждала в живота си. Не я бяха мили със сапун за пране и със сигурност нямаше кал от миди под ноктите си. После погледна момиченцето в очите, където се отразяваше ти самата просто като друго дете.
Премести салфетката в лявата си ръка и протегна дясната бавно към ръката на момиченцето.
— Хей ти, махай се оттам! — госпожа Териза Уайт, съпругата на методисткия свещеник, изхвърча внезапно от вратата на обущарския магазин "Бъстър Браун".
Баркли Коув сервираше религията си твърдо сварена и добре препържена. Колкото и да беше малко, градчето издържаше четири църкви, и то само за белите, цветнокожите имаха още три.
Естествено, пасторите и свещениците, да не говорим за съпругите им, се радваха на уважение в градчето и се обличаха и държаха в съответствие с положението си. Териза Уайт често носеше пастелни поли и бели блузи, с подходящи по цвят обувки и чанта.
Сега тя се втурна към дъщеря си и я вдигна на ръце. След като се дръпна от Кая, отново пусна детето на тротоара и клекна до него.
— Мерилин, миличка, не се приближавай до това момиче, чу ли? То е мръсно.
Кая гледаше как майката прекарва пръсти през къдриците на детето и не пропусна да забележи колко дълго двете задържаха погледите си.
От "Пигли Уигли" излезе друга жена и бързо се приближи до тях.
— Добре ли си, Териза? Какво стана? Това момиче да не е досаждало на Мерилин?
— Видях го навреме. Благодаря ти, Джени. Ще ми се тези хора да не идват в града. Погледни я само. Мърлява. Направо противна. В момента върлува стомашен вирус и със сигурност знам, че е дошъл от тях. Миналата година ни докараха дребна шарка, а това е сериозно — Териза си тръгна, притиснала детето.
Точно тогава Татко с няколко бири в кафяв амбалажен плик подвикна зад гърба ѝ.
— К'во правиш? Хайде, да се махаме оттук. Отливът започна.
Кая се обърна и го последва, докато плаваха към дома си в мочурището, все виждаше къдриците и очите на майката и дъщерята.
Татко все така изчезваше за по няколко дни, но не толкова често, колкото преди. И когато се весваше, не рухваше в алкохолно вцепенение, а сядаше да се храни и си говореха. Една вечер играха на карти и той се кикотеше, когато Кая печелеше, а тя се кискаше, прикрила уста с ръка, като възпитано момиче.
Слезеше ли от верандата, Кая поглеждаше към пътеката и си мислеше, че макар дивата глициния да увяхваше с отминаването на пролетта, а майка ѝ да си беше тръгнала в края на миналото лято, тя може би щеше все пак да види Мама да се прибира през пясъка. Със същите обувки, имитация на крокодилска кожа. Сега, когато те с Татко ходеха за риба и разговаряха, можеше да се опитат отново да бъдат семейство. Татко ги биеше всичките, най-вече когато беше пиян. Но когато беше трезвен няколко дни подред, ядяха заедно пилешка яхния, а веднъж пуснаха на плажа хвърчило. После отново пиене, крясъци и бой. Подробностите при някои от пристъпите му се бяха врязали дълбоко в съзнанието на Кая. Веднъж Татко блъсна Мама в стената на кухнята и продължи да я удря, докато тя не се свлече на пода. Кая докосна ръката му и го замоли с ридания да спре. Той я сграбчи за раменете и като ѝ крещеше да си свали джинсите и гащите, и наведе над кухненската маса. С едно-единствено плавно и отработено движение смъкна колана от панталона си и я нашиба с него. Разбира се, че тя си спомняше острата болка, разкъсваща голото ѝ дупе, но колкото и да беше странно, много по-живо си спомняше джинсите, смъкнати около кльощавите ѝ глезени. И как Мама, рухнала в ъгъла до кухненската печка, плачеше на глас. Кая не знаеше защо беше избухнала кавгата.