После газената лампа примигна, избледня и угасна. Мекият кръг от онова, което допреди малко беше нейният свят, се смени от тъма. Кая изхлипа. Татко винаги купуваше газта и пълнеше лампата, така че тя не се беше замисляла много по въпроса. Докато не остана на тъмно.
Кая поседя няколко секунди в опит да изстиска светлина от остатъците, но не успя да направи почти нищо. После в мрака се очертаха закръглената издатина на хладилния шкаф и прозоречната рамка и тогава тя прокара ръка по плота, докато не напипа остатък от свещ. Трябваше да използва една клечка, за да я запали, а ѝ бяха останали само пет. Но в момента трябваше да се пребори с тъмнината.
Фъш-ш. Кая драсна клечката, запали свещта и тъмнината се оттегли в ъглите. Тя обаче се беше запознала достатъчно отблизо с нея, за да разбере, че ѝ трябва светлина, а газта струваше пари. Кая задиша плитко-плитко. "Може би трябва да ида до града и да се предам на властите. Поне ще ми дадат храна и ще ме пратят на училище."
Но след като поразмисли минута, си каза: "Не, не мога да изоставя чайките, чаплата, къщурката. Мочурището е единственото ми семейство".
Докато свещта догаряше, на Кая ѝ хрумна нещо.
На другата сутрин тя стана по-рано от обикновено, още докато имаше отлив, навлече гащеризона и се измъкна с кофа в ръка, закривен нож и празни торби. Клекнала в калта, засъбира миди по края на блатцата, както Мама я беше учила, и след два часа клякане и лазене напълни два конопени чувала.
Слънцето се измъкваше бавно от морето, докато тя прекосяваше с лодката до бензиностанцията на Джъмпин. Той се изправи, когато Кая се приближи.
— Здравей, госпожице Кая, сигурно искаш бензин?
Тя наведе глава. Не беше продумала с никого нито дума от последното си посещение в "Пигли Уигли" и говорът ѝ изневеряваше.
— Може би и бензин. Ама зависи. Чух приказки, че купуваш миди, а аз тук съм събрала. Можеш ли да ми платиш в брой и да добавиш малко бензин?
И тя посочи чувалите.
— Да, като нищо. Пресни ли са?
— Извадих ги преди изгрев. Току-що.
— Добре тогава. Мога да ти дам петдесет цента за единия чувал и пълен резервоар за другия.
Кая се усмихна леко. Това бяха истински пари, които бе спечелила сама.
— Благодаря — каза само.
Докато Джъмпин ѝ пълнеше резервоара, Кая влезе в магазинчето му на кея. Никога не му беше обръщала внимание, защото пазаруваше в "Пигли", но сега видя, че освен стръв и тютюн той продаваше кибрит, мас, сапун и сардини, виенски кренвирши, царевичен булгур, солени содени питки, тоалетна хартия и газ. Почти всичко, което ѝ трябваше на този свят, беше складирано там. На тезгяха бяха подредени пет половинлитрови буркана, пълни с бонбони за по едно пени — желирани червени, твърди захарни и карамелени на клечка. Като че ли тук бяха събрани всички бонбони на света.
С парите от мидите Кая купи кибрит, една свещ и царевичен булгур. Газта и сапунът трябваше да почакат, докато донесе друг чувал. Наложи ѝ се да впрегне цялата си воля да не си вземе един карамел на клечка вместо свещ.
— Колко чувала купуваш седмично? — попита тя.
— Сега какво, бизнес сделка ли сключваме? — попита той на свой ред, като се засмя по особения си начин — със затворена уста и отметната назад глава. — Купувам към двайсетина кила на всеки два-три дни. Но имай предвид, че и други ми носят. Ако донесеш, а аз вече съм взел, тогава си извън играта. Който изпревари, той ще натовари. Няма друг начин да се играе:
— Добре. Благодаря ти, ще стане. Довиждане, Джъмпин — а после добави. — О, между другото, Татко ти праща поздрави.
— Така ли, добре тогава. И ти му предай от мен, моля. Довиждане и на теб, госпожице Кая.
Докато тя тръгваше, той разцъфна в голяма усмивка. Тя също почти му се усмихна. Пазаруването на бензин и продукти със собствени пари определено я правеше по-голяма. По-късно, в къщурката, когато разопакова малката си купчинка запаси, Кая намери и една изненада в жълто и червено на дъното на плика. Беше станала по-голяма, ама не чак толкова, че да не се зарадва на карамела на клечка, който Джъмпин ѝ беше пуснал в плика.
За да изпревари другите събирачи на миди, Кая се промъкваше до мочурището на свещ и на светлината на луната, сянката ѝ се люшкаше по лъщящия пясък и тя събираше миди в сърцето на нощта. Добавяше и стриди към улова си, понякога спеше край каналите под звездите, за да стигне при Джъмпин още на разсъмване. На парите от мидите можеше да разчита повече, отколкото на парите, които получаваше в понеделник, и обикновено успяваше да изпревари другите събирачи.