Кая захапа долната си устна, докато ги гледаше. Чудеше се какво ли е усещането да бъде сред тях. Радостта им оформяше почти видима аура на фона на дълбокото синьо небе. Мама казваше, че жените имат нужда една от друга повече, отколкото от мъже, но никога не ѝ бе обяснила как да се включи в прайда. Тя с лекота потъна още по-навътре в гората и продължи да ги наблюдава иззад гигантските папрати, докато децата не тръгнаха обратно по плажа и не се превърнаха в малки точки върху пясъка, както бяха дошли.
Зората пламтеше зад сивите облаци, когато Кая приближи до кея на Джъмпин. Той излезе от малкия магазин, клатеше глава.
— Толкова съжалявам, госпожице Кая — каза. — Но този път те изпревариха. Получих седмичната си квота от миди и не мога да купя повече.
Тя угаси мотора и лодката се удари в един кол. Вече втора седмица я изпреварваха. Парите ѝ се бяха свършили и не можеше да си купи нищичко. Беше свършила всичко до последното пени и до трошица царевичен булгур.
— Госпожице Кая, трябва да изнамериш нещо друго да припечелваш. Не можеш да залагаш само на един кон.
Когато се върна в къщурката, Кая седна да поразмисли върху паянтовите стъпала и ѝ хрумна нова идея. Осем часа подред тя лови риба, после накисна улова си в солена саламура за през нощта. Рано сутринта подреди рибите върху рафтовете на старта пушалня на Татко, която по размери и форма наподобяваше нужник, напали огън в ямата и започна да хвърля в пламъците зелени клони, както правеше той. Синкавосив дим плъзна на кълба през комина и през всяка пукнатина в стените. Цялата постройка запухтя.
На другия ден Кая подкара лодката към Джъмпин и без да слиза от нея, му подаде кофата. В общи линии съдържанието ѝ беше жалка купчинка малки платики и шаранчета, които се разпадаха на части.
— Купуваш ли пушена риба, Джъмпин? Имам тук малко.
— Бре, признавам, че наистина имаш, госпожице Кая. Виж к'во ще ти кажа — ще ги взема на консигнация. Ако ги продам, ще получиш парите, ако ли не — ще си ги вземеш обратно. Става ли?
— Добре, благодаря ти, Джъмпин.
Вечерта Джъмпин тръгна по пясъчната пътека към квартала на цветнокожите — колиби и навеси, че дори и истински къщи, струпани край блатца със застояла вода и кални мочури. Разпокъсаното поселище беше разположено дълбоко в гората, далеч от морето, без никакъв бриз и с "повече комари, отколкото в целия щат Джордж'а".
След около пет километра надуши през боровете пушека от огнищата, на които готвеха, и чу бърборенето на някои от внуците си. В Квартала на цветнокожите нямаше пътища — само пътечки, които криволичеха през горите насам и натам до жилището на едно или друго семейство. Джъмпин и баща му бяха построили истинска къща от чамова дървесина, с ограда от грубо одялани колове около двор с твърдо утъпкана пръст, който Мейбъл — неговата булка с щедри пропорции, измиташе до блясък, като че ли беше под. Нито една змия не можеше да се промъкне и на трийсетина метра от къщата, без да срещне мотиката ѝ.
Мейбъл излезе от къщата да го посрещне с усмивка, както често правеше, и той ѝ връчи кофата с пушената риба на Кая.
— Какво е това? — попита го тя. — Прилича на нещо, което и кучетата няма да довлекат.
— Ами пак онова момиче. Госпожица Кая го донесе. Понякога я изпреварват с мидите и е започнала да опушва риба. Иска да ми я продава.
— Божичко, трябва да направим нещо за това дете. Никой няма да купи тази риба, може аз да я сготвя на яхния. Църквата ни ще ѝ събере малко дрехи и други неща. Ще ѝ кажем, че има семейство, готово да разменя пуловери срещу шарани. Кой номер носи?
— Мен ли питаш? Кльощава е. Знам само, че е кльощава като чироз. Мисля, че ще цъфне още на съмване. Останала е без грош.
След като си изяде закуската от претоплени миди с царевична каша, Кая подкара лодката към Джъмпин, за да разбере дали е спечелила нещо от пушената риба. През всичките години на бензиностанцията я посрещаше само той или клиентите му, но този път, докато приближаваше, Кая видя едра чернокожа жена, която метеше кея, все едно беше кухненски под. Джъмпин седеше на стола, облегнат на стената на магазина, и пресмяташе нещо в тефтера си. Щом я видя, той скочи и ѝ помаха.
— Добрутро — каза тя тихичко, докато пускаше вещо лодката по инерция до кея.
— Здрасти, госпожице Кая. Тук има някой, с който да се запознаеш. Това тук е булката ми Мейбъл.