Мейбъл се приближи и застана до Джъмпин, така че когато Кая стъпи на кея, се оказаха близо една до друга.
Мейбъл се пресегна и взе ръката на Кая, задържа я нежно и рече:
— Много ми е приятно да се запозная с теб, госпожице Кая. Джо ми е казвал какво добро момиче си. И една от най-добрите събирачки на стриди.
Въпреки че Мейбъл копаеше градината си с мотика и половин ден готвеше, чистеше и кърпеше дрехите на белите, ръцете ѝ бяха меки. Кая остави пръстите си в тази кадифена ръкавица, но не знаеше какво да каже и не пророни ни дума.
— Та, госпожице Кая, имаме едно семейство, което разменя дрехи и други неща срещу пушената ти риба.
Кая кимна. Усмихна се на краката си, а после попита:
— Ама ще може ли и бензин за лодката ми?
Мейбъл обърна въпросителен поглед към Джъмпин.
— Ами виж — каза той, — днес ще ти дам, защото знам, че нямаш. Но ще продължиш да носиш миди и такива неща, когато можеш.
Мейбъл изрече с гръмкия си глас:
— Божке, дете, няма да се тревожим за подробностите. Нека те огледам. Трябва да разбера кой номер носиш, за да им кажа — и тя я заведе в магазинчето. — да седнем тук и да ми кажеш от какви дрехи и от какво-що имаш нужда.
След като обсъдиха списъка, Мейбъл очерта ходилата на Кая върху парче кафяв амбалажен плик, а после каза:
— Е, ела утре сутринта и ще те чака цяла купчина.
— Много съм ти задължена, Мейбъл — промълви Кая, а после продължи по-тихо. — Има и нещо друго. Намерих стари пакетчета със семена, но не разбирам нищо от градинарство.
— Е — Мейбъл се облегна назад и дълбоко в щедрата ѝ гръд заклокочи смях, — аз пък със сигурност разбирам от градинарство.
След като обясни на Кая всичко с големи подробности и стъпка по стъпка, тя посегна към тенекиените кутии на рафта и извади оттам семена от тиквички, домати и тиква. Зави ги поотделно в хартия и нарисува отвън от кой зеленчук са. Кая не разбра защо Мейбъл го е направила, дали защото не може да пише, или защото знае, че Кая не може да чете, но и в двата случая свърши добра работа.
Благодари им и се качи на лодката.
— Радвам се да ти помогна, госпожице Кая. Ела утре да си вземеш нещата — каза Мейбъл.
Още същия ден следобед Кая започна да разкопава с мотика земята, където някога беше градината на Мама. Мотиката дрънчеше покрай редовете и изравяше мирис на земя и розови червеи. После се чу различно дрънчене и когато Кая се наведе, откри една от шнолите на Мама от метал и пластмаса. Тя я изтри внимателно в гащеризона си, докато падна всичката мръсотия. Като че ли отразени в евтината вещ, видя червените устни и тъмните очи на Мама по-ясно, отколкото от години насам. Огледа се, стори ѝ се, че Мама върви сега по пътеката и е дошла да ѝ помогне да разкопае земята. Най-сетне отново у дома. Беше изненадващо тихо, дори враните мълчаха и Кая чуваше собственото си дишане.
Тя повдигна кичури от косата си и забоде шнолата над лявото си ухо. Може би Мама никога нямаше да се върне у дома. Може би някои мечти просто трябваше да избледнеят. Кая вдигна мотиката и като я стовари със сила върху буца твърда глина, я раздроби на дребни парченца.
Когато на другата сутрин стигна с лодката до бензиностанцията на Джъмпин, той беше сам. Може би едрата снага на жена му и всичките ѝ добри намерения бяха само илюзия. На кея обаче я чакаха два кашона с разни неща, които Джъмпин ѝ сочеше с широка усмивка на лицето.
— Добрутро, госпожице Кая. Това тук е за теб.
Кая скочи на кея и зяпна препълнените кашони.
— Хайде — каза Джъмпин. — Всичко е твое.
Тя извади внимателно гащеризоните, джинсите и истинските блузи, а не тениски. Морскосините кецове с връзки и половинките в два цвята, кафяв и бял, лъснати така, че блестяха. С полуотворена уста Кая вдигна бялата блуза с дантелена яка и синя сатенена панделка по врата.
В другия кашон имаше кибрит, царевично брашно, кутия с маргарин, сушен боб и цял литър домашно топена мас. Отгоре, завити във вестник, бяха сложени пресни репи и зеленчуци, жълти репи и бамя.
— Джъмпин — каза тя тихо, — това е повече, отколкото струваше рибата. Това е срещу месечен улов.
— Ами какво да правят хората със старите си дрехи, които им се подмятат из къщи? Ако на тях са им в повече, а на теб ти трябват и ти имаш риба, пък на тях им трябва риба — значи имате сделка. Трябва да ги вземеш сега, защото нямам място тук за тези боклуци.
Кая знаеше, че последното беше вярно. Джъмпин нямаше излишно място, така че щеше да му направи услуга да ги вдигне от кея.
— Тогава ще ги взема. Но ще им благодариш от мое име, нали? А аз ще опуша още риба и ще донеса веднага щом мога.