На другата сутрин Кая скочи от леглото и се зае с онова, което Мама наричаше "основно почистване". Седнала до тоалетката на Мама, Кая възнамеряваше само да прегледа какво е останало по чекмеджетата, но когато вдигна ножицата на Мама от стомана и бронз с отвори за пръстите, оформени със сложно преплетени орнаменти от лилии, тя внезапно изтегли назад косата си, която не беше подстригвана, откакто Мама си беше отишла преди повече от седем години, и отряза от нея двайсетина сантиметра. Сега косата ѝ падаше малко под раменете. Огледа се в огледалото, отметна леко глава и се усмихна. Търка с четка ноктите и разресва косата си, докато не залъщя.
След като върна намясто ножицата и четката за коса, Кая се зарови в старата козметика на Мама. Фондьотенът и ружът бяха изсъхнали и напукани, но трайността на червилото сигурно се измерваше с десетилетия, защото, когато Кая отвори тубичката, то изглеждаше свежо. Тя си сложи червило за пръв път в живота си: в детството си никога не се беше обличала като голяма жена. Размаза го с устни, после отново се усмихна в огледалото. Реши, че изглеждаше поне мъничко хубава. Не колкото Мама, но доста приятна. Изкикоти се, а после изтри червилото. Точно преди да затвори чекмеджето, мерна шишенце изсъхнал лак за нокти "Ревлон" — бледорозов.
Вдигна малката стъкленица и си припомни как Мама се беше върнала веднъж от града не с друго, а с това шишенце лак за нокти. Заяви, че лакът наистина щял да подхожда на мургавата им кожа. Сложи Кая и двете ѝ по-големи сестри да седнат една до друга на избелелия диван, каза им да протегнат босите си крака и лакира всичките им пръсти на краката и на ръцете. После лакира и своите и те се смяха и се забавляваха, като тичаха из двора и показваха една на друга розовите си нокти. Татко беше отишъл някъде, но лодката беше закотвена в лагуната. И на Мама ѝ хрумна да качи всички момичета в лодката — нещо, което никога не бяха правили.
Покатериха се в лодката и продължиха да лудуват, като че ли бяха пийнали. Наложи се да дръпнат няколко пъти въженцето на стартера, за да потеглят, но най-сетне успяха и поеха — Мама насочи лодката през лагуната в тесен канал, който водеше към мочурището. Носеха се като перце по каналите, но Мама не познаваше много пътищата и когато навлязоха в една плитка лагуна, заседнаха в лепкавата черна кал, гъста като катран. Опитаха се да избутат лодката с пръти насам и натам, но тя не помръдваше. Не им оставаше нищо друго, освен да се смъкнат отстрани, както бяха облечени с поли, и да затънат до колене в тинята.
Под виковете на Мама: "Сега да не я обърнете, момичета, да не я обърнете", те теглиха лодката, докато не се освободи, като пищяха при вида на изкаляните си лица. Малко трудничко се покатериха отново вътре и се пльоснаха отстрани като току-що уловена риба. И вместо да седнат на седалките, и четирите се натъпкаха на дъното на лодката, наредени една до друга, вдигнаха крака до небето и замърдаха с пръсти, а розовите им нокти проблясваха изпод калта.
Докато лежаха там, Мама каза: "Сега слушайте, това е като житейски урок. Да, заседнахме, но какво направихме ние, момичетата? Превърнахме го в забавление, смяхме се. За това са сестрите и приятелките. Да се подкрепят дори и в калта, особено в калта".
Мама не беше купила лакочистител, затова, когато лакът започна да се бели и лющи, ноктите на краката и ръцете им станаха на избелели петна, но и така им напомняха за добре прекараното време и за онзи житейски урок.
Загледана в старото шишенце лак, Кая се опита да си представи лицата на сестрите си. И каза на глас:
— Къде си сега, Мамо? Защо не остана?
На другия ден следобед, още щом стигна поляната с дъбовете, Кая забеляза ярките и неестествени цветове на фона на приглушеното зелено и кафяво на гората. На пъна имаше малка картонена опаковка от мляко в червено и бяло, а до нея — още едно перо. Изглежда, момчето беше вдигнало мизата. Кая приближи и първо взе перото.
Сребристо и меко, то беше от качулката на нощна чапла, една от най-красивите птици в мочурището. После Кая надзърна в картонената опаковка. Вътре имаше здраво увити пакетчета със семена — репи, моркови и зелен боб, — а на дъното ѝ, опакована в амбалажна хартия, автомобилна свещ за мотора на лодката. Кая отново се усмихна и се завъртя в кръг. Беше се научила да се оправя без повечето неща, но от време на време ѝ трябваше свещ за двигателя. Джъмпин я беше научил как да прави някои дребни поправки, за всяка част обаче се налагаше да ходи до града и да плаща в брой.
А ето че имаше резервна свещ за двигателя, когато ѝ потрябваше. В повече. Кая усети сърцето си пълно. Със същото чувство, както когато имаше пълен резервоар с бензин или пък наблюдаваше залеза в пересто оцветеното небе. Стоеше съвсем неподвижно и се опитваше да проумее какво ли означаваше всичко това. Беше наблюдавала как мъжки птици ухажват женските, като им носят подаръци. Но беше твърде млада, за да свие гнездо.