Господин Джереми Андрю Кларк, 2 януари 1939 година.
— Джереми — изрече тя на глас. — Джоди, със сигурност никога не съм и помисляла за теб като за господин Джереми.
Госпожица Аманда Маргарет Кларк, 17 май 1938 година. Кая докосна името с пръсти. Повтори го няколко пъти. И продължи да чете.
Господин Нейпиър Мърфи Кларк, 4 април 1936 година.
— Мърф, ама името ти било Нейпиър — каза тихо Кая.
И най-отгоре беше най-голямата, госпожица Мери Хелън Кларк, 19 септември 1934 година. Кая прокара отново пръсти по имената, като извикваше лицата им пред очите си. Те се размиваха, но тя ги виждаше как, седнали натясно около масата, ядат яхния, подават си царевичния хляб и дори се смеят. Беше я срам, че е забравила имената им, но сега, след като ги откри, вече никога нямаше да ги забрави.
Над списъка с имената на децата прочете: На 12 юни 1933 година господин Джаксън Хенри Кларк взе за съпруга госпожица Жулиен Мария Жак. До този момент Кая не знаеше истинските имена на родителите си.
Поседя така няколко минути с отворената Библия на масата. Със семейството си пред себе си.
Времето така подрежда нещата, че децата няма как да познават родителите си на младини. Кая нямаше да разбере никога как в началото на трийсетте години на века красивият Джейк влиза наперено в млечния бар на Ашвил и забелязва там Мария Жак — красавица с черни къдрици и червени устни, която е дошла на гости от Ню Орлиънс. Докато пият млечен шейк, той ѝ разказва, че семейството му има плантация, че след гимназията ще продължи да учи за адвокат и ще живее в имение с колони.
Когато обаче Голямата депресията се задълбочава, банката разпродава на търг земята направо пред очите на семейство Кларк и баща му спира Джейк от училище. Те се преместват по-надолу по пътя в малка къщурка от борови дъски, в която преди това са живели роби. Джейк работи на полята с тютюн, ниже листа с чернокожите мъже и жени, завързали новородените си деца на гърба с пъстри шалове.
Две години по-късно, една нощ, без да се сбогува, Джейк тръгва на зазоряване, като взима със себе си колкото може повече от хубавите дрехи и семейните ценности, включително златния джобен часовник на дядо си и пръстена с диамант на баба си. Стига на стоп до Ню Орлиънс и открива Мария, която живее със семейството си в красива къща близо до морето. Те са потомци на френски търговец и притежават фабрика за обувки.
Джейк залага семейните ценности, води Мария по хубави ресторанти с червени плюшени завеси и ѝ разправя, че ще ѝ купи онова имение с колоните. И когато коленичи пред нея под една магнолия, тя се съгласява да се омъжи за него. Така през 1933 година минават под венчило на скромна църковна церемония, на която семейството ѝ отива от немай-къде.
По онова време парите на Джейк вече са свършили и той приема да работи за тъста си в обувната фабрика. Предполага, че ще го назначат управител, но господин Жак, човек, когото е трудно да заблудиш, настоява Джейк да изучи занаята от самото начало като всеки друг работник. И така Джейк превива гръб и изрязва подметки.
Живеят с Мария в малко жилище над един гараж, обзаведено с тежки мебели от зестрата на Мария, омешани с маси и столове от битпазар. Джейк се записва във вечерно училище, за да завърши гимназия, но обикновено пропуска занятията, за да играе покер, и вмирисан на уиски, се прибира късно при младата си жена. След третата седмица учителят го задрасква от списъците.
Мария го умолява да спре да пие, да прояви усърдие в работата си, за да може баща ѝ да го повиши. Но започват да се раждат децата и той така и не спира пиенето. Между 1934 и 1940 година те вече имат четири деца, а Джейк е получил само едно повишение.
Войната с Германия изравнява шансовете. Облечен в униформа със същия цвят, както и всички останали, той може да прикрие срама си и отново да се почувства горд. Но една нощ в някаква кална траншея във Франция се чува вик, че сержантът им е прострелян и лежи кървящ на двайсетина метра от тях. Войниците са още момчета, които би трябвало да седят на резервната скамейка в очакване да поемат батата и да нервничат заради някоя бърза топка. Въпреки това те скачат веднага и се хвърлят да спасят ранения мъж — всички без един.