Джейк се свива в ъгъла, твърде уплашен, за да помръдне, но точно тогава зад траншеята избухва в жълто и бяло мина, която раздробява костите на левия му крак на парчета. Когато войниците се строполяват обратно в окопа, довлекли сержанта, те решават, че Джейк е бил ранен, докато е помагал на другите да спасят другаря си. Обявяват го за герой. Никой не знае истината. Освен самия Джейк.
С медал и уволнение заради инвалидност го изпращат у дома. Твърдо решен да не работи повече в обувната фабрика, Джейк остава само няколко нощи в Ню Орлиънс. С мълчаливата подкрепа на Мария той продава всичките ѝ мебели и сребърни съдове, после качва семейството си на влака и се премества в Северна Каролина. Научава от стар приятел, че майка му и баща му са починали, а по този начин са разчистили терена за неговия план.
Убеждава Мария, че за тях ще бъде ново начало да живеят в къщурка, построена от баща му като подслон за риболов по крайбрежието на Северна Каролина. Няма да има наем и Джейк ще завърши гимназия. Купува малка лодка в Баркли Коув и преминава километри по каналите на мочурището със семейството си и имуществото им, натрупано около тях, с няколко красиви кутии за шапки най-отгоре. Когато накрая слизат в лагуната, където разнебитената къщурка с ръждясали мрежи на верандата се гуши под дъбовете, Мария притиска в прегръдките си най-малкото им дете, Джоди, и едва надмогва сълзите си.
Джейк я убеждава:
— Няма да се тревожиш. Ще я оправя за нула време.
Но така и не поправя къщурката, нито пък завършва гимназия. Скоро след като пристигат, започва отново да пие и да играе покер в "Блатната чернилка" в непрестанни опити да удави в чашките алкохол спомена за онази траншея.
Мария прави каквото може, за да превърне къщурката в дом. Купува чаршафи на битпазара за дюшеците на пода и тенекиена вана за седящи, пере прането под крана в двора и сама се научава как да засади градина и как да гледа кокошки.
Скоро след пристигането им, облечени с най-хубавите им дрехи, тя завежда децата пеша до Баркли Коув, за да ги запише на училище. Джейк обаче се присмива на идеята за образование и често поощрява Мърф и Джоди да не учат, а да ловят катерици или риба за вечеря.
Джейк извежда Мария само веднъж с лодката на романтичка разходка на лунна светлина, резултат от която е последното им дете, наречено Катрин Даниел и по-късно получило прякора Кая, защото това бил отговорът ѝ, когато я попитали за пръв път как се казва.
От време на време, когато е трезвен, Джейк мечтае отново да завърши училище, да осигури по-добър живот за всички, но случката в траншеята хвърля сянката си върху ума му. Някога самоуверен, наперен, красив и в добра физическа форма, той вече не може да понася мъжа, в когото се е превърнал, и току надига бутилката в книжния плик. Най-лесно му е да се слее с побойниците, пияниците и псуващите дезертьори от мочурището.
Седемнайсета глава
Поредният праг
1959 година
Веднъж през онова лято с четенето Кая отиде с лодката при Джъмпин и той ѝ каза:
— Виж к'во. Госпожице Кая, има и друго. Нек'ви мъже ровят наоколо и подпитват за теб.
Тя го погледна право в очите, вместо както обичайно да гледа встрани.
— Кои са, какво искат?
— Май са от социалните служби. Задават к'ви ли не въпроси. Навърта ли се още баща ти наоколо, къде е майка ти, ще ходиш ли на училище тази есен. И кога идваш тук, искаха най-вече да разберат по кое време идваш.
— Ти какво им каза, Джъмпин?
— Е, направих всичко възможно да ги разкарам. Казах, че баща ти е добре и просто е отишъл някъде за риба — той се разсмя, като отметна глава назад. — После им казах, че никога не знам кога ще дойдеш с лодката. Не бери грижа, госпожице Кая. Джъмпин ще ги прати за зелен хайвер, ако дойдат отново.
— Благодаря ти.
След като напълни резервоара, Кая се върна право вкъщи. Вече трябваше да е нащрек, може би трябваше да си намери скривалище в мочурището, където да се спотаи за известно време, докато се откажат да я търсят.
В късния следобед, след като Тейт изтегли лодката на брега и корпусът ѝ застърга тихо по пясъка, тя каза:
— Можем ли да се срещаме на някое друго място ‘свен тук?
— Хей, Кая, радвам се да те видя — поздрави я Тейт, все още седнал зад руля.
— Какво мислиш?
— Казва се "освен", а не "'свен" и е добре да поздравиш човека, преди да му искаш услуга.
— И ти казваш понякога 'свен — отвърна му тя почти с усмивка.
— То ние всички ги плещим едни, защото живеем из пущинаците на Северна Каролина, но трябва да се стараем.