— Може да е, знаеш ли, онова, което се случва на всички момичета на твоята възраст. Помниш ли, че преди няколко месеца ти донесох една листовка за това. Заедно с книгите по биология — Тейт я погледна за секунда с пламнало лице и отново отклони поглед.
Кая сведе очи и се изчерви цялата. Разбира се, Мама я нямаше да ѝ каже, но наистина училищната листовка, която ѝ донесе Тейт, обясняваше някои неща. Сега моментът беше настъпил, тя седеше на плажа и се превръщаше в жена пред очите на едно момче. Изпълниха я срам и паника. Какво трябваше да направи? Какво точно се случваше? Колко кръв щеше да изтече? Представи си как кръвта попива в пясъка около нея. Седеше безмълвна, докато острата болка раздираше стомаха ѝ.
— Можеш ли да стигнеш до вас? — попита той, все така без да я погледне.
— Мисля, че да.
— Всичко ще е наред, Кая. Всички момичета преминават без проблеми през това. Върви си у вас. Аз ще те следвам от разстояние, за да се уверя, че ще стигнеш.
— Излишно е.
— Не се тревожи за мен. Сега тръгвай.
Той се изправи и се запъти към лодката си, без да я погледне. Включи двигателя и я изчака доста навътре в морето, докато тя заобиколи брега до канала. От това разстояние се виждаше като точица, но Тейт я следваше, докато тя стигна лагуната си. Застанала на брега, Кейт му махна набързо със сведено лице, без да среща погледа му.
Както проумяваше сама повечето неща, Кая проумя сама и как се става жена. Но на другата сутрин още на зазоряване отиде с лодката при Джъмпин. Бледото слънце сякаш беше увиснало в гъстата мъгла, когато Кая се приближи до кея и потърси Мейбъл, макар да знаеше, че почти няма шанс тя да е там. Разбира се, Джъмпин излезе да я поздрави.
— Здравей, госпожице Кая, бензин ли ти трябва вече?
Без да слиза от лодката, Кая отговори тихо:
— Трябва да се видя с Мейбъл.
— Много съжалявам, дете, днес Мейбъл не е тук. Може ли аз да помогна с нещо?
С ниско наведена глава тя каза:
— Трябва да видя Мейбъл на всяка цена. Бързо.
— Е, в такъв случай… — Джъмпин хвърли поглед през малкия залив, но не видя да идват други лодки. Всеки, на когото му трябваше бензин по всяко време на деня и всеки ден, включително и на Коледа, можеше да разчита Джъмпин да е там — не беше пропуснал и ден през последните петдесет години, освен когато почина малкото им ангелче Дейзи. Не можеше да зареже поста си. — Ти чакай тук, госпожице Кая, аз ще изприпкам по пътеката да пратя някое дете да доведе Мейбъл. Ако дойде някоя лодка, кажи им, че се връщам веднага.
— Ще им кажа. Благодаря.
Джъмпин забърза по кея и изчезна, а Кая остана да чака и да поглежда всяка секунда към залива, ужасена, че може да пристигне лодка. Но той се върна бързо-бързо и ѝ каза, че едни деца са отишли да извикат Мейбъл и че Кая трябвало да почака "съвсем мъничко".
Джъмпин се зае да реди пакети с тютюн за дъвчене по рафтовете и да върши разни неща. Кая остана в лодката си. Най-сетне Мейбъл се появи забързана на кея, който се разтърси от крачките ѝ, все едно по него стоварваха пиано. Държеше малък книжен плик и не поздрави силно, както правеше обикновено, а се надвеси над Кая и каза тихо:
— Добрутро, госпожице Кая, за какво става дума, дете? Какво има, сладурче?
Кая още повече наведе глава и промърмори нещо, което Мейбъл не чу.
— Можеш ли да слезеш от лодката, или аз да се кача при теб?
Кая не отговори и Мейбъл с всичките си деветдесет килограма стъпи първо с единия, а после и с другия крак в малката лодка, която жално се блъсна кея. Седна на средната седалка с лице към Кая на кърмата.
— Хайде, дете, кажи ми какво не е наред?
Двете събраха глави, докато Кая шепнеше, а после Мейбъл я притегли до едрата си гръд, прегърна я и я залюля. Кая отначало се вцепени, несвикнала да откликва на прегръдки, но това не обезкуражи Мейбъл и най-сетне Кая се отпусна и се сгуши в тези уютни възглавници. След малко Мейбъл се изправи и отвори кафявия амбалажен плик.
— Е, предположих какво не е наред и ти донесох някои неща.
И както седеше в лодката на Кая до кея на Джъмпин, Мейбъл ѝ обясни подробностите.
— Виж сега, госпожице Кая, това не е нещо, от което да се срамуваш. Не е проклятие, както казват хората, това тук е началото на живота и само жена може да го дари. Сега вече си жена, момичето ми.
Когато на другия ден следобед чу лодката на Тейт, Кая се скри в гъсталака от калина и загледа оттам. На всеки, който изобщо я познаваше, това би могло да се стори странно, но Тейт вече знаеше за онова толкова лично събитие, което се бе случило в живота ѝ. Страните ѝ пламнаха при тази мисъл. Щеше да се крие, докато той не си тръгнеше.