Но в този момент един пъргав млад индианец, първият от племето, започна да гази през кучетата, нанасяйки удари наляво и надясно и се опита да мине през прохода. Прикладът на пушката на Хичкок го свали на колене, после той се смъкна странешком. Шаманът, който тичаше със силни движения, видя как бе нанесен ударът.
Хичкок извика на Сипсу да потегля. При острия й вик влудените животни тръгнаха бързо, шейната подскочи силно и тя едва не падна от нея. Силите очевидно бяха сърдити на шамана, защото в този момент го поставиха точно на пътя на шейната. Водачът на впряга настъпи снегоходките на шамана и го спъна. Цялата шейна мина през него с тъп удар. Той обаче се изправи бързо на крака и нещата през тази нощ можеха да свършат другояче, ако Сипсу не замахна с дългия камшик и не му нанесе по очите удар, който го заслепи. Хичкок, който бързаше да настигне шейната, се сблъска с него, докато той се олюляваше от болка между оставените от шейната дири. После, когато този първобитен теолог се върна в жилището на вожда, той беше изпълнен с повече мъдрост по въпроса колко ефикасни са юмруците на белите хора.
— Измъквайте се, готовани! Измъквайте се! Закуската ще е готова, преди да се обуете.
Дейв Верц отметна мечата кожа, седна и се прозя.
Хоуз се протегна, усети, че един мускул на ръката му се е схванал и го разтри сънливо.
— Къде ли е спал Хичкок снощи? — каза той и протегна ръка за мокасините си. Те бяха замръзнали и той внимателно пристъпи по чорапи до огъня, за да ги размрази. — Добре, че си отиде — добави той, — макар че беше страшно добър работник.
— Ъ-хъ. Много властен. Това му беше лошото. Да му мисли Сипсу. Смяташ ли, че много я обичаше?
— Едва ли! Просто принципи. Нищо повече. Според него не беше право… и разбира се, че не е, но това не е причина Да се бъркаме, та да ни изхвърлят оттатък хребетите, преди да сме свършили.
— Принципите са си принципи, те са добри на мястото си, но най-добре е да ги оставиш в къщи, щом си тръгнал за Аляска. Нали? — Верц беше дошъл при другаря си и двамата се мъчеха да размразят вкочанелите мокасини. — Мислиш ли, че трябваше да се намесим?
Зигмунд поклати глава. Той беше зает. В кафеничето се надигаше слой пяна с цвят на шоколад, а беконът трябваше да се обърне. Освен това той мислеше за момичето с очи като лятно море и си тананикаше.
Другарите му се позасмяха и престанаха да говорят. Минаваше седем, но до разсъмване оставаха три часа. Северното сияние бе изчезнало от небето и лагерът представляваше оазис от светлина в центъра на пълен мрак. В тази светлина фигурите на тримата мъже се очертаваха ясно. Поощрен от тишината, Зигмунд повиши глас и подхвана последната строфа от старата песен.
След година, след година, щом настъпи есен.,.
Нощта бе разцепена от трясъка на залп пушечни изстрели. Хоуз въздъхна, направи опит да се изправи и рухна на земята. Верц се повали на лакет, главата му увисна. Той се задави, от устата му потече тъмна струя. А Зигмунд, златокосият, песента още напираше в гърлото му, вдигна ръце и падна тежко в огъня. ! Очите на шамана бяха в синини, настроението му не беше, най-добро. Скара се с вожда за пушката на Верц, от останалия в торбата фасул взе повече, отколкото му се полагаше.! Освен това обсеби мечата кожа, с което предизвика недоволство у съплеменниците си. Накрая се опита да убие кучето на Зигмунд — това, което му бе дало момичето, — но кучето избяга, а сам той падна в изкопа и изкълчи рамото си. След като плячкосаха лагера, индианците се върнаха в жилищата си и жените им изпитаха много радост. Освен това объркало стадо лосове премина през южния хребет и попадна пред ловците, така че шаманът се сдоби с още по-голяма слава и хората си шепнеха, че той се съветва направо с боговете. По-късно, когато всички си отидоха, овчарското куче допълзя до изоставения лагер и ви цяла нощ и цял ден за мъртВИТЕ . После то изчезна, но не изминаха много години и индианските ловци забелязаха промени в породата на горските вълци. Някои от тях вече имаха светли петна и разнообразни други белези, каквито никой вълк не бе имал преди.