Изведнъж Гомес замръзна. Заслуша се и се обърна към хълмовете.
— Какво е това?
Клейтън не отговори.
— Чувате ли? Чувате ли нещо? — Гомес изскочи на пътя, намръщи се към хълмовете и постави ръце на ушите си. — По този път не са минавали коли от години. Какво става?
Клейтън се изчерви. Колебаеше се.
— Ваши приятели? — изкрещя Гомес.
Клейтън поклати глава.
— Врагове?
Клейтън кимна.
— С камери? — извика Гомес.
— Да.
— Говорете!
— Добре! — каза Клейтън.
— Идват тук заради същото, заради което дойдохте и вие, макар и да не сте ми казали защо? — извика Гомес, вперил поглед към хълмовете и заслушан в рева на двигателите, който се усилваше и отслабваше от вятъра.
— Бях ги изпреварил — каза Клейтън. — Аз…
В същия миг могъщ рев разцепи небето и над Санто Доминго профуча ескадрила реактивни самолети. От тях се посипаха облаци бели листа. Гомес се олюля. Гледаше безумно.
— Чакайте! — изкрещя той. — Какво става!?
Подобно на гълъб, един от листата се спусна в ръцете му. Той с отвращение го хвърли. Клейтън наведе глава и го загледа.
— Прочетете го! — каза Гомес.
Клейтън се колебаеше.
— Написано е и на двата езика.
— Четете! — нареди Гомес.
Клейтън вдигна един лист. На него пишеше:
Град Санто Доминго ще бъде бомбардиран в ранния следобед на 13 юни. Имаме уверението на правителството, че градът е евакуиран.
При това положение точно в един и четиридесет и пет започват снимките на „ПАНЧО!“
— Бомбардиран? — зашеметено повтори Гомес. — „Панчо“? Режисьор? Калифорния, един испански щат, се осмелява да бомбардира Санто Доминго? Ба! — Гомес скъса листа на две, после на още две. — Няма да атакуват! Така казва Ортис Гонсалес Гомес. Само гледайте.
Продължи да се тресе много след като гръмовете в небето бяха изчезнали. След това изгледа Клейтън и започна да действа. Завтече се тежко през площада, следван по петите от Клейтън. Вътре, във внезапния пълен мрак след ярката светлина навън, се наведе на бара и заопипва спретнатите купчинки вестници, по-скоро доверявайки се на усета си, отколкото на зрението. Стигна другия край на бара.
— Тук трябва да е! Тук?!
Клейтън погледна към купчината вестници и се наведе.
— Къде е, къде е? — не мирясваше Гомес.
— Тези са отпреди месец — каза Клейтън. — Първото съобщение. Ако си бяхте направили труда да четете вестниците, когато пристигат, може би…
— Четете, четете — извика Гомес.
— Пише… — Клейтън присви очи, взе вестника и го обърна към светлината. — Първи юли деветдесет и осма. „Правителството на Мексико продаде…“
— Продаде? Какво е продало?
— Град Санто Доминго — погледът на Клейтън бягаше по редовете. — „Продаде град Санто Доминго на…“
— На кого, на кого?
— „На «Кросроуд Филмс», Холивуд, щата Калифорния.“
— Филми! — извика Гомес. — Калифорния?
— Господи — Клейтън вдигна вестника по-близо до очите си. — „За сумата…“
— Кажете сумата!
— Боже Господи! — Клейтън затвори очи. — „Един милион и двеста хиляди песос.“
— Един милион и двеста хиляди песос? Та това е колкото да вземеш храна за пилета!
— Направо.
Гомес примигна към вестника.
— Навремето си купих очила в Мексико Сити, но се счупиха. Така и не си взех нови. Пък и за какво? Чета само по един вестник на ден. Така и си стоях в празния си дом, в родината си, свободен да ходя където си поискам, нагоре и надолу, без да срещам никого. То си е мое. А сега пък това! — Той мушна вестника с пръст. — Тук има още! Какво пише?
Клейтън преразказа:
— За холивудската компания. Правят нова версия на „Вива Виля“, за живота на вашия бунтовник или какъвто е там, този път озаглавена просто „Панчо!“. Хвърлени са предупреждения над Санто Доминго, за да са сигурни, че градът е мъртъв по времето на мандатите на шестима американски и двама мексикански президенти. Носят се слухове…
— Слухове ли? Какви слухове?
— „Носят се слухове — продължи Клейтън, преминавайки от брой на брой, — че отдавна изоставеният Санто Доминго се е превърнал в убежище за крадци, убийци и избягали престъпници. Подозира се контрабанда на наркотици. Мексиканското правителство ще изпрати официална комисия да провери случая.“
— Крадци, убийци и избягали затворници! — гръмко се разсмя Гомес и вдигна ръце. — Приличам ли на някой, който краде, убива, бяга или пренася тайно наркотици? Къде? От този площад до пристанището, където да хвърлям кокаина на рибите? Къде са полетата ми с марихуана? Лъжи! — Гомес смачка един вестник в юмрука си. — Разкарайте това! За една седмица ще станат още по-големи лъжи! Следващият вестник! Четете!