— Не знам. Защо, важно ли е?
— Такова е изискването на бреговата охрана, ако това имаш предвид.
Тя не знаеше какво бе имала предвид, затова предпочете да замълчи. Езикът й вече веднъж я бе въвлякъл в неприятности с този човек. Езикът или хормоните й, или и двете заедно, но със сигурност без участието на мозъка й.
— Къде държите ССЖ-тата?
— Кое?
— Светлоотразяващи спасителни жилетки.
— О! Не зная.
Погледът на Джейк издаваше, че не е изненадан. Той се приведе ниско, претърси каютата на носа и не откри нищо, което бреговата охрана би одобрила.
Предполагаше, че имат една жилетка. Във всички случаи той щеше да се възползва от тази възможност да хвърли един поглед на Тумороу.
Онор се опита да надникне покрай Джейк в каютата, но не успя. Той запълваше вратата. Беше едър човек.
— Там ли са, хм, ССЖ-тата? — попита тя.
— Не. Няма нищо, освен дрехи, въдици, мрежи и дълбоководни тежести.
— Реших, че тежестите са ССЖ-та.
— Съвсем не. Те потъват като котви.
— Тогава за какво се използват?
— За риболов — той леко се обърна към нея, без да се изправи. — Помести си крака.
Тя си пое тежко дъх, когато ръката му мина между краката й. Докосна я само за миг, но това бе достатъчно, за да я разтърси. Тя бързо се премести, така че той да може да достига до седалката, без да се допира до нея.
Джейк не каза нищо, но усети как очите й несъзнателно се разшириха, когато докосна крака й. Ако беше участвала в сексуални приключения, те със сигурност не са били кратки. Инстинктивният език на тялото никога не лъжеше. Дамата очевидно не бе привърженичка на случайните срещи.
Много лошо. Би било далеч по-лесно за него, ако тя сменяше мъжете всеки ден и три пъти в събота вечер. Тогава нямаше да се чувства като безскрупулен кучи син, ако се възползваше от чисто женския интерес, който видя в очите й.
Като проклинаше мислено неуместното привличане, което изпитваше към сестрата на един крадец, а може би и убиец, Джейк съсредоточи вниманието си върху пространството под седалката. Именно там той съхраняваше своите ССЖ-та, когато беше сам на лодката.
Щеше да ги е открил още преди минута, ако не бе размишлявал над факта колко хубаво би било да махне тези размъкнати дрехи и да докосне топлия, гладък крак под тях.
— Ето — каза той. — Точно според изискваният на бреговата охрана. Едно одобрено ССЖ.
Тя погледна дебелото яркооранжево яке, което той извади.
— Прилича ми повече на фенер за празника на Вси светии — избъбри тя.
— Наистина изпъква сред морето, без значение колко е тъмно. Ако носиш това нещо, когато скачаш с главата надолу в морето, ще се носиш по водата и ще се забелязваш от разстояние. Следователят по смъртни случаи ще бъде щастлив.
— Смъртни случаи? Мислех, че смисълът на плуването е да оцелееш?
— Тогава не влизай във водата. Дори и през лятото е достатъчно студена, за да те убие за тридесет минути, а понякога и за по-малко.
Онор погледна през прозореца към синьо-зелената вода на малкия залив. Променливият бриз бе раздвижил копринената му повърхност. Сега тя бе покрита с кадифени вълни. Океанът изглеждаше напълно безопасен.
Тя обаче знаеше колко бързо може да се усили вятърът и да предизвика опасно вълнение. Беше й се случило, когато бе още момиче. Джъстин и Лоуи успяха да закара скифа9 на брега, но това бе ужасно преживяване за Онор.
От този ден никога не се бе качвала на малка лодка. И ако зависеше от нея, никога нямаше да го направи. Обаче в момента беше по-важно да открие Кайл, отколкото да се поддава на ужасяващи спомени от детството си.
Джейк върна жилетката обратно под седалката. Тогава видя и двете евтини ССЖ-та, струпани в дъното на нишата. Всяка от жилетките имаше печат за одобрение от бреговата охрана върху яркооранжевата материя.
Той се изправи безмълвно и се обърна към жената, която или беше много добра актриса, или бе силно заинтригувана от него като мъж. Все още се надяваше, и бе само актриса от същата висока класа като брат си най-малкото тя вероятно беше арогантна и високомерна като останалите от нейното семейство.
Кой знае защо обаче, не му се вярваше, че ще го сполети такова щастие. Или нещастие. Не можеше да реши кое от двете. И това го смущаваше дори повече от свежия, едва доловим ментолов аромат на Онор Донован.
Спомни си Кайл — каза си Джейк строго. — Ти харесваше и него. А той добре те подреди.
Да бъде измамен от Онор поне щеше да бъде по-приятно.
— Предполагам, че брат ти е водил бордови дневник? — попита Джейк нетърпеливо.
— Да. Би ли ми подал дамската чанта? Прегледах го, защото се надявах да открия къде е… хм, ловил риба.