— Много умно — одобри Онор. — Какви са договореностите на Съединените щати с Руската федерация по отношение на екстрадицията?
— Работим по въпроса — смънка Елън. — Но мафията и Организацията не са единствените, които имат връзка с Кехлибарената стая. В играта са замесени няколко легални фракции в руското правителство. Разбира се, една от тях е фракцията на Елцин. Един от най-близките му съветници е върл националист. За него Кехлибарената стая е Светият Граал, отправна точка за укрепването на руската държава.
Онор грабна мелничката за пипер и се зае с останките от сандвича. Но слушаше внимателно и Елън го знаеше.
— Този съветник ще направи каквото може и както може, за да спаси Кехлибарената стая — продължи разясненията си Елън. — А той е опората на легалното правителство. Втората основна фракция е тази на комунистите. Те копнеят за лошите стари дни. Всичко, което помага на Елцин, е в тяхна вреда.
— Значи комунистите имат полза Кехлибарената стая да не се намери?
— Засега да — кимна Мадер. — Определено. Но това може да се промени, ако…
— Тази промяна ще бъде доста обезпокоителна за нас — прекъсна го Елън. — И бездруго в момента имаме достатъчно змии в пазвата си.
— Значи има две легални руски фракции и две нелегални — опита се да обобщи Онор. — Плюс литовските сепаратисти. Това ли е положението на нещата?
— Това са само очевидните — кимна Елън. — Има поне още пет водещи литовски групировки. Те не са съгласни помежду си с нищо друго, освен с идеята да погребат местните вражди и да се качат на международната сцена. По цялата територия на бившия Съветски съюз са разпръснати сходни групировки, както легални, така и не, мотивирани от национализъм, религия, борба за оцеляване, отмъщение или обикновена алчност.
Онор се намръщи.
— Трудно е да се изброят участниците в тази игра без списък.
— В Руската федерация — натърти Елън, — докато успееш да съставиш списък, участниците вече са се променили.
Вместо отговор Онор отхапа от сандвича си. Нищо от чутото дотук не улесняваше откриването на Кайл.
— В момента в Русия и Прибалтика — пак се включи Мадер — Кехлибарената стая е мощен културен символ. Означава различни неща за различните групировки, но за всички означава нещо. Всеки, който иска да извлече полза или отстъпка от Русия, се стреми към Кехлибарената стая като разменна монета.
— И вие мислите, че брат ми я е откраднал.
— Без значение кой я е откраднал — откликна бързо Елън. — Кайл е този, който натовари спорния предмет на камиона си и остави след себе си мъртъв литовски шофьор.
— Което означава, че според вас Кайл е убил този човек.
— Едва ли е умрял от сърдечен удар — позволи си бегла усмивка Мадер.
Онор стисна устни. Този път отхапа малък залък от сандвича. Солта и пиперът оправиха вкуса на салатата, но нищо не беше в състояние да премахне страха, който бе свил гърлото й. Тя отпи сода от каната, изчака газираната течност да се разлее в устата й и отново преглътна.
— Вижте — каза тя. — Кайл не ми се е обаждал. Не ми е писал. Не ми е изпращал дори и трошичка от Кехлибарената стая.
— А семейството ви? — попита Елън.
— Ако те знаеха къде се намира Кайл, нямаше да ме оставят в неведение дали е жив или мъртъв, или…
Гласът й заглъхна. Тя преглътна мъчително и остави полуизядения сандвич настрана.
Изражението на Елън подсказваше, че не е толкова сигурна по отношение на клана Донован, колкото беше Онор, но не се опита да оспори твърдението.
— Защо дойде тук?
— Арчър ме помоли.
— Защо?
— Не ми каза.
Мадер промърмори нещо от сорта на шибана банда мошеници. Под раирания костюм прозираше душата на обикновено улично ченге.
Онор дори не погледна към него.
— Ти попита ли го? — запита Елън.
— Да.
— Той какво ти каза?
— Това няма значение. Не ми отговори.
— И така, ти си събра багажа като послушна малка сестричка и дотича тук, така ли? — попита саркастично Елън.
Онор се върна към първоначалната си идея: Елън, висока скала и дълъг полет.
— Да — процеди тя през зъби. — Може би на вас ви е трудно да го разберете, госпожице Консултант, но аз обичам братята си, въпреки че те често ме правят на глупачка. Такава е истинската любов. Когато обичаш някого, не изискваш от него дълги обяснения и потвърждения. Просто му помагаш, с каквото можеш, когато има нужда от теб. Това се нарича лоялност.
— Нарича се глупост — вметна Мадер.
— Само ако винаги се оказваше калния край на пръчката в ръце — не се съгласи Онор. — Засега в това отношение сме квит, въпреки че никога не бих го признала пред братята си.