— Но…
— Достатъчно, Елън — обади се Джейк откъм дневната. — Това е кланът Донован, останалата част от света да върви по дяволите.
Онор и Мадер погледнаха към дневната. Елън изпусна впечатляваща ругатня, преди да се обърне натам.
Джейк изглеждаше така, сякаш се е търкалял в кална локва.
— Какво се е случило с теб? — изуми се Онор.
— Обичам да се разхождам под дъжда.
— Следващия път вземи сапун и си изпери дрехите.
Усмихнат, Джейк мина между двамата агенти и застана пред Онор. Усмивката му не стигаше до очите. Той обхвана лицето й със студените си ръце и я целуна. Онор се вцепени, но не се отдръпна. Усещаше, че той изпраща на американските власти послание, което няма нищо общо със секса.
Беше права. И в същия момент не беше. Можеше очите на Джейк да са далечни, но под калните си джинси той беше в пълна готовност.
Дивият глад на тялото му, нежността на целувката му и вниманието в очите му разклатиха убедеността на Онор, че той вижда в нея единствено средство за достигане до Кайл. Разстроена и почти дезориентирана, уморена физически и психически от последните няколко седмици, тя се отпусна в ръцете му.
Той я целуна отново, този път по-грубо. Когато вдигна главата си, очите му бяха изпълнени със същия плам и глад, който излъчваше тялото му. Ръцете му оставяха кални следи по лицето й.
— Ти беше права — каза Мадер на Елън.
— Казах ти, скъпи — кимна тя. — Тази бавна, хищна усмивка на Джейк винаги им завърта главите.
Онор пламна. Джейк докосна устните й с жест, който бе едновременно ласкав и успокоителен.
— Съжалявам, че закъснях — каза й той, без да обръща внимание на агентите. — Ако знаех, че имаш компания, щях да се разходя по по-късия път.
— От колко време си тук? — попита Онор.
Джейк свали погледа си от щедрите й устни към гърдите, чиито зърна се надигаха бурно под бронзовия пуловер, към бедрата, които се устремяваха към него… и се усмихна.
— Елън греши. В тялото ти няма нищо невзрачно.
Онор знаеше, че не бива да се смее, не бива да се чувства поласкана, не бива да прави нищо друго, освен да, изхвърли тези трима души от живота си. Но пък знаеше, че няма да го направи. И ако трябваше да се довери на един от тях, нямаше съмнение кой щеше да бъде той.
Докато откриеха Кайл, тя беше залепена за Джейк Малори, сякаш бе изрекла тържествен обет.
„А след това?“, запита се тя безмълвно.
Отговорът дойде веднага и никак не я зарадва. После щеше да се справи с това така, както в момента се справяше с изчезването на Кайл. Можеше да понесе само едно бедствие наведнъж.
Тя си пое дъх на пресекулки и прокара пръсти по мустаците на Джейк. — Ти — каза тя дрезгаво — си много лошо куче.
— Това означава ли, че ще ме набиеш?
Изражението му изтръгна накъсан смях от гърлото на Онор.
Въпреки смеха Джейк видя пустотата в очите й и осъзна колко близо е тя до ръба. Вдигна ръката й към устните си, целуна я и се обърна към двамата агенти.
— Имате ли други въпроси?
— Или ще работите с нас — процеди Елън, — или ще извадим и двама ви от играта.
— Ако смятахте, че това ще ви бъде от полза, вече щяхте да сте го направили — отвърна Джейк. — Други заплахи?
— Върви по дяволите — озъби се Елън. — Мислиш се за Господ бог ли…
— Не, ти се смяташ за нещо подобно. Затова се вбесяваш, когато някой не се подчини на заповедите ти — той погледна към Мадер. — Имаш ли нещо да добавиш?
— Просто любопитствам. Защо не искате, да работите с нас?
— Какво те кара да мислиш, че не искаме?
— Какво? — попитаха Елън и Мадер в един глас.
— Помислете над това. И докато мислите, проверете Пьотър Резников.
Мадер погледна Елън. Тя пък гледаше Джейк, както босоног ловец би гледал изникнала от близкия храст змия.
— Какво за Резников? — излая тя отсечено.
— Ако ти разкрия моите тайни, ще ми разкриеш ли твоите? — заинтересува се Джейк.
Елън се изсмя грубо.
— Скъпи, ние двамата отдавна нямаме какво ново да разкрием един на друг.
— Бихме могли, ако не се събличаме.
Онор трепна и се загледа в краката си. Знаеше, че не трябва да се притеснява от факта, че Елън и Джейк са били любовници, но не можеше. Елън беше твърде сексапилна, за да съществува мъж, който да не изпитва съжаление, задето я е загубил. Още повече че прекрасното й тяло се управляваше от пъргав мозък.
Онор си каза строго, че това няма никакво значение. Не трябваше да се притеснява за неприятните сравнения, които можеха да изникнат в съзнанието на Джейк. Двамата с Джейк, както се изрази Елън, разполагаха с ограничено време.
— Знаеше ли, че Петя се опитва да ме купи? — попита Джейк.
— Опита ли се? — запита Елън.