20.
Когато Джейк излезе от банята, беше в чисти дънки, вълнена риза и обувки за риболов.
— Какво се случи в твоята хижа? — попита Онор веднага щом той влезе в кухнята.
— Само това, което казах на Елън. Имаш хубаво колие. По твой дизайн ли е?
— Да. Какво каза на Елън?
Джейк се отказа от намерението си да смени темата.
— Мъжете бяха от клона на Организацията в Сиатъл. Това е…
— … отвъдокеанска мутация на мафията — довърши Онор нетърпеливо.
Джейк повдигна вежди.
— Елън ги спомена — поясни му Онор. — Откъде знаеш за кого работят онези мъже? Да не би да са носили членски карти или някакви специални пистолети, или нещо подобно?
— Просто ги попитах.
— И те ти казаха?
— Да.
— Просто така?
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? — попита той меко.
Онор го погледна право в очите. Тъмните петънца в тях бяха много повече от сребристите.
— Добре — въздъхна тя. — Следващ въпрос. Това означава ли, че твоят добър приятел Петя е от мафията?
— Не непременно — Джейк прокара пръсти през влажната си коса. — Освен това няма никакво значение. Мошениците са политици и политиците са мошеници и всички те крадат и блудстват, когато си мислят, че никой не ги наблюдава.
— Имаш очарователна представа за живота.
— Благодаря. Тя е резултат от жизнения ми опит. Ще ядеш ли този сандвич, или е отреден за мен?
Тя му подаде сандвича с книжна кърпичка вместо салфетка.
— Събра ли си багажа? — попита я.
— Бях прекалено заета да се правя на домакиня в кухнята.
Джейк отхапа, преглътна и се вгледа в Онор много внимателно. Тя беше с гръб към него и миеше в мивката лъжица, омазана с майонеза.
— Хубав сандвич — каза той. — Аз ще почистя, докато ти си събереш багажа.
— Няма нужда.
— Защо?
— Няма да ходя никъде, където ще трябва да си сменям дрехите.
— Във всички случаи е добре да имаш комплект дрехи на борда на лодката.
— Аз не съм на борда на лодката — Онор погледна през прозореца и се вслуша в пронизителния вой на вятъра. — Господи! — Тя отново погледна Джейк. — Този вятър няма ли да затихне?
— Днес — не.
Тя прехапа устни. У нея се преплетоха облекчение, че няма да излиза в развълнуваното море, и тревожната мисъл, която не бе спряла да я тормози дори и за миг: Кайл имаше нужда от помощ и тя бе единственият човек в изгодна позиция, за да му помогне.
Джейк безпроблемно следваше посоката на нейните мисли. Лицето й беше почти толкова изразително, колкото и тялото й, докато я беше любил. Той остави сандвича на плота, навлажни крайчето на книжната кърпичка под течащата вода и придърпа Онор в ръцете си.
— Какво… — подхвана озадачена тя.
— Имаш кал по бузата си. Тъй като вината за това е моя, аз съм длъжен да те почистя.
Онор сдържа дъха си при студения допир на мократа кърпичка, докато Джейк бършеше петната, оставени от калните му пръсти, когато я бе целунал преди малко. Той се поколеба, после я целуна отново. Когато вдигна ръцете си от лицето й, то беше чисто и поруменяло.
— Нямах кал по устата — избъбри тя.
— Разбира се, че имаше.
— Няма да си събирам багажа.
— Добре.
Тя премигна, сякаш отново бе извадена от равновесие.
— Просто така? Добре?
— Просто така. И така.
Той я целуна отново и отпусна задръжките си, докато и двамата започнаха да дишат тежко. Когато най-сетне се откъсна от нея, тя го погледна с озадачени, златистозелени очи.
— Джейк?
— Да?
— Какво ще правя с теб?
— Имам няколко скромни предложения.
— Скромни? — повтори тя скептично.
— Е, може би скромни не е най-подходящата дума. Нека да се съблечем и да видим дали ще открия по-подходяща.
Тя се усмихна, но ъгълчетата на устните й се плъзнаха надолу и оформиха най-тъжната усмивка на света.
Джейк видя промяната и разбра какво я предизвика. Тя не искаше да се чувства привлечена от човек, на когото нямаше доверие. Той нямаше право да я обвинява, задето не му вярваше, че я желае повече, отколкото да открие брат й. На нейно място и той щеше да се чувства така. Но тази липса на доверие щеше да направи нещата още по-сериозни. И за двамата.
— Трябваше просто да те натоваря на борда на Тумороу и да отплаваме отвъд хоризонта, преди да се обади Арчър и Елън да пусне отровата си — промълви Джейк тихичко. — Така щеше все още да ми вярваш. Но аз не го направих, и ти не го направи, и трябва да приемем фактите. По дяволите!
Онор понечи да каже нещо, но просто поклати глава. Той прокара връхчетата на пръстите си по бузата й в нежна милувка.
— Марджи каза ли нещо полезно? — сети се той.
— Какво разбираш под полезно?