— Е, така ще си мислят, че няма да излизаме никъде.
— Това е идеята — смръкна той и се изправи. — Хайде, да се скрием от този вятър.
Онор се намръщи и последва Джейк по пътеката с ясното съзнание, че пропуска нещо. Тя все още се опитваше да проумее какво е то, когато той влезе в спалнята да съблече водолазния костюм. Въпреки че вратата към спалнята остана отворена, тя не влезе. Не беше сигурна в себе си, че щеше да се въздържи да разкопчае собственоръчно висококачествената кожа. Силното притеснение, което бе изпитала, докато той беше под водата, не й позволяваше да му се сърди в момента. Джейк влезе под душа и изплакна водолазния костюм. Подсуши го, сякаш беше втората му кожа, свали водолазната качулка за студени води и се зае с останалата част от костюма.
— Не са ли поставили някой, който да наблюдава къщата? — извика Онор от дневната. — Например онзи, който се обади да уведоми Мадер, че първостепенните обекти са се върнали заедно?
— Да.
— Мислиш ли, че той може да види дока?
— Вероятно.
— Значи знае, че си разбрал за устройството за проследяване?
Джейк реши, че е трябвало да остави Онор по-дълго време на вятъра. Умът й все още беше твърде остър.
— Възможно е — промърмори той накрая. Гласът му бе приглушен, защото в момента сваляше горната част на мокрия костюм.
— Тогава какво ще ги спре да поставят ново?
— Нищо.
— Тогава защо трябваше изобщо да се гмуркаш?
Джейк въздъхна и каза на Онор онова, което тя наистина не искаше да чува.
— Защото няма да го направят, преди да се стъмни, а тогава Тумороу няма да бъде тук.
Последва тишина и краткото:
— Къде ще бъде?
— Там — посочи й той към островите.
Онор можеше да види островите през прозореца. Издигаха се над бурните води като далечни синьо-черни китове.
— Майтапиш се, нали? — попита тя, макар да се опасяваше, че не е така.
— Грешиш.
Той свали и последната част от костюма, застана отново под душа и изплакна плавниците и ръкавиците. Все още чуваше Онор през звука от течащата вода, но се престори, че не е така. Вече знаеше, че тя не изгаря от желание да излиза в бурно време. При нормални обстоятелства и той не би го направил. Но напоследък нищо не беше нормално.
Онор нахлу в банята с ръце на хълбоците и червени петна от гняв по бузите. Гледката на голия Джейк, прикрит само с някакъв водолазен бандаж, не подобри настроението й ни най-малко.
— Джейкъб Малори, погледни този океан!
— Излизал съм и в по-лошо време.
— А аз — не!
— Добре. Ти няма да идваш с мен. Ще се обадиш на Елън и ще й кажеш, че сме преживели най-големия от всички скандали и си решила да се присъединиш към нейния отбор.
— Не — отсече Онор с равен глас.
— Това означава, че ще дойдеш с мен.
— Но…
— Нямаш друг избор — изрече Джейк безмилостно и се докосна до нея на път от банята към спалнята. — Няма да те оставя сама, докато наоколо скитат типове като Змийския поглед.
Онор последва Джейк в спалнята и й се прииска да не беше. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към водата. До този момент това й харесваше. Сега й се прииска да се скрие. Морето беше гневно и жестоко, като в нейните кошмари, в които тя лежеше изплашена и мокра по очи в пробита лодка, която смърдеше на риба.
— Обади се на Елън — опита пак Джейк и докосна внезапно побледнялата й буза. — Тя ще се погрижи за теб.
— Не.
— Погледни ме.
Онор отмести погледа си от водата. Въпреки нежния му глас, очите на Джейк не бяха по-спокойни от морето.
— Ако открия Кайл — започна той отчетливо, — ще направя всичко възможно, за да го доведа невредим при теб. Обещавам ти.
— Не — прошепна тя.
Гняв, нетърпение и нещо друго, нещо болезнено, изкривиха чертите на Джейк.
— Ти наистина нямаш доверие в мен.
— Не е това.
— Да вървя по дяволите, ако не е това — той се обърна и грабна дънки и бельо от плика, който беше донесъл. — Е, нямаш никакъв късмет, лютиче. Аз или Елън. — Той съблече мокрия бандаж и обу сухо бельо. — Нямаш друг избор. — Джейк се зае с дънките. — В момента нямам време да ти наемам носачи за багажа, за да те изпратя в Таити. Шефът на Елън започва да губи търпение. Ще дръпнат килимчето изпод краката ми и аз ще се окажа лош късметлия като теб.
— Джейк, това не е…
Той продължи да говори.
— Когато атовете се ритат, магаретата патят. Кайл има зад гърба си семейство Донован, за да го измъкнат и да ближат раните му. Аз нямам никого, освен себе си. И трябва да открия истината за кехлибара, защото на никой друг не му пука. Това означава, че ти отиваш при Елън, а аз отивам в морето. Ако това обърква плановете ти, значи…
Внезапно тирадата спря. Две студени, нежни ръце се плъзнаха по голия му гръб.