— Ще й кажа къде си отишъл.
— Ти не знаеш.
— На Сийл рок.
Той рязко се обърна към нея.
— Кога си се научила да четеш морската карта?
— Докато те гледах. Сийл рок е единственият въведен маршрут, който още не сме проверили.
— Няма никаква гаранция, че Кайл е някъде там.
— Знам.
— Тогава защо държиш да дойдеш?
— Вече ти казах.
— Ако ми имаше доверие, щеше да останеш на сушата.
— Типична мъжка логика, но грешиш — Онор взе чантите с храната и решително срещна погледа на Джейк. — Губиш ценно време.
— Какво ще стане, ако се случи нещо с теб?
— А ако се случи нещо с теб?
Той стисна устни. Отново прехвърли наум аргументите. Беше ги изредил по два пъти, някои от тях и по три пъти. Онор не признаваше никой от тях. Беше направил всичко възможно, освен в пристъп на гняв да й каже директно, че търси трупа на Кайл и не е нужно тя да присъства. Но бе намекнал и за това.
Тогава бе видял страха и болката в очите й и се бе почувствал като убиец.
— Остани тук — погледна я с нежност. — Повярвай ми, така е по-добре за теб.
— Не.
— Не разсъждаваш разумно!
— Кой го казва!
Той хвърли плика на масата и започна да събира провизиите.
— Ако изпиташ страх или хванеш морска болест, не търси съчувствие от мен.
— Вече го разбрах.
Джейк не се съмняваше в това. Той промърмори нещо и изгаси осветлението. Кухнята потъна в тъмнина, както и всяка друга стая в къщата, освен спалнята.
Изчака нетърпеливо очите му да привикнат с безлунната нощ.
— Ами осветлението в спалнята? — попита Онор след известно време.
— Остави го.
— Защо?
— Ако съгледвачът си мисли, че се търкаляме в чаршафите, няма да се пита защо в другите стаи е тъмно.
— Нима хората не гасят осветлението, когато правят любов?
— Ние направихме ли го?
— Не забелязах. Направихме ли го?
Въпреки отегчението Джейк не можа да си наложи да не се усмихне при мисълта за Онор, гола и страстна, после задоволена и сънена, после любопитните й устни, които го възбуждаха отново, докато я наблюдаваше и се питаше как е възможно да е толкова щастлив и така нещастен едновременно; Онор беше любовница, която пасваше идеално на собствената му ненаситна сексуалност; но беше и жена, която нямаше истинско доверие в него.
Имаше неприятното чувство, че тя възнамерява да сложи край на връзката им, след като открият Кайл.
— Ако е имало някаква светлинка, била е от залеза, който неумолимо настъпваше към нас — каза Джейк. — Наслаждавах се на всяка подробност от гледката. Особено на изражението на лицето ти, когато свърши за последен път.
— Джейк!
— Какво? Не ми казвай, че не ти е харесало.
Онор мразеше руменината, която усещаше да се разлива по страните й. Караше я да се чувства като ученичка. Усмивката на Джейк, която блесна на отразената светлина, й подсказа, че му харесва да я дразни. Също както да й доставя удоволствие.
— Опитваш се да отвлечеш мислите ми от водата, нали? — попита тя.
— Това ли правя?
— Да.
— Върши ли работа?
— Понякога.
Но по сподавения й глас Джейк разбра, че в момента случаят не беше такъв. Той я обгърна с ръка и я придърпа към себе си, за да я успокои, въпреки че се бе заклел да не го прави.
— Кеят ще бъде хлъзгав — предупреди я той тихо.
— Лодката — също.
Онор не се съмняваше в това. Тя можеше почти да усети вкуса на солта във въздуха. Усещаше я да щипе кожата й от донесената от вятъра влага.
Въпреки че луната все още не бе изгряла, имаше достатъчно звездна светлина, за да види, че водната повърхност беше колкото черна, толкова и бяла. Дори на заслонения залив по-високи от фут вълни се разбиваха с трясък и хвърляха пръски по тясното кейче. Единствената добра новина бе, че отливът не беше много нисък — склонът към пристана не бе толкова потопен във водата, колкото щеше да бъде след няколко часа, нито пък толкова хлъзгав.
С провизиите в ръка, Онор пълзеше едва-едва по склона и после горе на кея. Преди да стигне до лодката, Джейк бе разтоварил своя багаж и се върна за нейния. Той остави провизиите в кабината и се върна на пристана точно когато тя се качваше на лодката.
Джейк беше прав. Беше хлъзгаво. Ако не носеше специалните обувки, вече щеше да е на колене.
Джейк остави Онор, отвори капака на двигателя и приклекна. Пое си дълбоко дъх, после отново. Не се усещаше миризма на бензин. Щеше да рискува.
Но първо извади джобно фенерче от джоба си и насочи лъча към отделението. Всичко изглеждаше така, както го беше оставил — в отлично състояние и готово за път. Надигна се и постави тежкия капак на място.
— Ще включа вентилатора — прошепна Онор.