Вратата се отбори и се затвори след Джейк. Онор се промъкна покрай него по тясната пътечка.
— Спомняш ли си как да си служиш с него? — попита той.
— Да. Много добре си спомням колко е студена седалката.
— Не съм забелязал.
— Опитай се да седиш на нея, когато ти се пикае.
Вратата хлопна и остави Джейк сам с бръмчащото радио. Той се усмихна; Онор наистина не беше от ранобудните хора.
Той настрои радиото на морската прогноза и се заслуша, докато слагаше вода за кафе. Все още слушаше, когато Онор влезе разтреперана в кабината. Джейк й подаде яркооранжево яке. Беше прекалено голямо за нея, но поне щеше да я стопли.
— Как е времето? — попита тя, докато обличаше якето.
— ССД, засега.
— Какво означава това?
— Същият скапан ден, докато отмине бурята.
— Божествено — отбеляза тя саркастично.
— Точно така, защото, докато има вятър, няма да се притесняваме, че ще ни настигнат преследвачите с коритата си.
Онор премигна.
Въпреки нетърпението и напрежението, които го разяждаха, Джейк се усмихна при вида на сънената й объркана физиономия.
— Искам да кажа, че се движат с любителски лодки, изработени от пластмаса — обясни й той.
Усилието, което й костваше да се усмихне, му подсказа колко е кисела Онор в действителност. Зад привидната си вежливост тя вибрираше като изопната струна.
Той — също. Вече бе споделил добрите новини за вятъра, но не и лошите. Гмуркането нямаше да бъде особено забавно за никого от тях.
Джейк настрои радиото на друга честота и се заслуша. Нищо. Прослуша и другите програми по няколко пъти. Отново нищо. Доколкото можеше да прецени, бяха успели да се измъкнат чисти.
Искаше му се да вярва, че е така.
Хапнаха сандвичи със сьомга и пиха кафе. Зората представляваше сивкаво сияние на източния хоризонт. Джейк включи вентилатора. След няколко минути запали двигателя. Докато той загряваше до необходимата температура, той отново се зае с морската карта. И там нямаше нищо ново.
— Сийл рок? — попита Онор.
Той изръмжа.
— Не звучиш особено ентусиазирано — изръмжа и тя.
— Защото не съм. Ще бъде студено, ветровито и бурно.
— Няма ли подветрена страна?
— Само ако си тюлен и има отлив. Тогава скалите излизат над водата.
— Тогава защо ще ходим? Кайл няма да е там.
— Имаш ли по-добра идея? — сопна се той предизвикателно.
Тя прехапа устни и поклати глава, тъй като нямаше достатъчно доверие в настроението си, за да му отговори. Не беше негова вината, че се чувства така.
Джейк въздъхна и изруга под носа си. Не му се искаше да отбелязва, че на Сийл рок щяха да търсят неща, които не се нуждаят от кислород — като кехлибар или мъртво тяло.
— Извинявай — въздъхна той и придърпа Онор към себе си. — В момента не съм по-щастлив от теб от цялата тази бъркотия.
— Той не е твой брат — промълви тя, заровила нос в блузата му.
— Но ти си негова сестра.
Докато тя се опитваше да проумее смисъла на думите му, той излезе на носа и вдигна котвата. Преди Онор да има време да се притесни от факта, че се носят по течението, Джейк се върна на мястото зад щурвала. Тя погледна тревожно на изток. Нуждаеше се да види зората, макар да не можеше да обясни защо. При достатъчно светлина сигурно щеше да забележи Кайл.
Слънцето все още не беше изгряло. Но и вятърът не бе спрял. Той ги застигна веднага щом напуснаха заслона на острова. Докато си пробиваха път през вълните към Сийл рок, стана достатъчно светло, за да се вижда всичко наоколо.
Нямаше нищо за гледане, освен пяна.
Въпреки че бе подозирала, че ще стане така, Онор усети през тялото й да преминава дълга, смразяваща тръпка на разочарование.
Кайл, къде си?
— Не може да е мъртъв — изрече тя дрезгаво. — Той е мой брат…
Джейк видя сълзата, която се плъзна по бузата й. Беше се опитал да я подготви за нерадостната идея. Но явно не се бе справил добре.
— Ти мислиш, че е мъртъв, нали? — извика тя. — Крадец, убиец и мъртъв.
— Това е едното възможно обяснение за изчезването му — съгласи се Джейк с равен глас.
— Не е мъртъв — кресна Онор пресипнало. — Какво друго има?
— Вода.
— Знаеш какво имам предвид.
— Може да се изненадаш — каза горчиво Джейк, — но не съм дошъл тук само за да хвърля в лицето ти най-вероятната причина за изчезването на Кайл. Това е последното място, което Кайл е отбелязал в морската си карта. Точка. Нямам задни помисли.