— Щом Кайл не може да е тук, защо беше нужно да идваме?
— Защото има някаква вероятност, само вероятност, един панел от Кехлибарената стая да се намира някъде на дъното около Сийл рок.
— И ако го откриеш, ще спасиш бизнеса си.
Джейк не каза нищо.
Известно време Онор остана с опряна назад глава и затворени очи, сякаш искаше да спре напиращите сълзи. Но не успя.
— Колко време ще ти отнеме да провериш за кехлибара?
Той се намръщи. В гласа й нямаше нищо — нямаше цвят, нямаше живот, беше като стая без светлина.
— Не много — отвърна той. — Наоколо има само няколко места, където може да се скрие проклетият панел.
Тя премигна мъчително и погледна навън към назъбените скали и пенестите води.
— Какво говориш? Тук може да се скрие цял кораб.
— Ако долу има нещо, трябва да е на безопасно разстояние от вълните, теченията и бурите. Тук морето е доста бурно, така че можем да търсим поне на петнадесет фута дълбочина.
Несъзнателно Онор се извърна и погледна Джейк. Изражението му беше напрегнато, очите му бяха като ковано сребро, докато се взираше в неприветливите скали.
— Кайл е бил ограничен от количеството въздух в кислородните бутилки — продължи Джейк, — дори да е разполагал с резервни. Обзалагам се, че се е гмуркал и за да провери евентуалните места за укритие. Съмнявам се, че е стигнал на повече от двадесет и пет фута дълбочина, защото става доста тъмно и дъхът ти се изпомпва от налягането, освен ако не е свикнал да се гмурка без кислородна маска.
— Доколкото знам, той винаги използваше бутилки.
— Точно това имах предвид. Според морската карта около Сийл рок има около пет места, които отговарят на изискванията за относително спокойни води и предполагаема дълбочина.
— Доста време си мислил над това, нали? Джейк пренебрегна обвинителната нотка в гласа й.
— Да. Откакто видях, че липсват водолазният му костюм и зодиакът.
— Защо не ми каза нищо?
— Вярваш в невинността му. Тогава няма кой знае какво да се говори, нали?
— Ти вярваш, че е виновен. Има ли какво повече да се говори?
— Ами аз? — попита Джейк. — Мислиш ли, че съм виновен за кражбата на кехлибара?
— Не.
Очите му се разшириха от изненада.
— Но Арчър мисли така.
Тя сви рамене.
— Значи Арчър греши.
— Какво те кара да мислиш така?
— Наблюдението. Наблюдавах те с кехлибара на Резников. Ти се възхищаваш от кехлибара по принцип, но истинската ти страст са произведенията от каменната ера. Кехлибарената стая не датира от каменната ера.
— Мислиш, че не бих го извършил за шестдесет милиона долара? — попита любопитно Джейк.
— Парите също не са твоя страст.
Той предпочиташе вярата на Онор в него, да се основава на нещо по-силно от наблюдението — като безграничната любов, която изпитваше към брат си, — но не беше в изгодна позиция, за да бъде придирчив.
— Страстта на Кайл е старинният нефрит — продължи тя, — а не кехлибарът. И той не се нуждае от пари.
— Ако търсиш мотив, не забравяй другата страст на Кайл — изрече Джейк с равен глас. — Съвременната Марджи.
— Той я е изоставил!
— Дали? Или е имал лошия късмет да извърши нещо глупаво, за да подсигури живота на своята любима.
Извивката на устните й показваше, че не й харесва идеята за годеницата на брат й като мотив за такава глупост.
— Но отново няма нужда от пари — настоя Онор.
— Колко време би издържала чековата книжка на Кайл на луксозен живот в Бразилия? Не парите на семейство Донован, а неговите собствени?
През тялото й премина тръпка, сигнал за напрежението, което нарастваше с всяка дума на Джейк.
— Не ме карай да повярвам, че Кайл е крадец — сопна се грубо Онор. — Моля те, недей!
Джейк посегна към нея. Искаше да я притисне към себе си и да я успокои. Тя се отдръпна рязко, сякаш я бе ударил. Устните му се свиха в израз на гняв и чувство на безсилие. Онор може да му имаше доверие, да се наслаждава на секса с него, но все още го поставяше на едно ниво с враговете на брат си.
— Скоро ще настъпи паузата между прилив и отлив — каза Джейк и се извърна. — Ще пусна котва и ще приготвя всичко необходимо за гмуркане.
Вместо да отговори, Онор грабна една въдица и тежка примамка и излезе на кърмата. Люлеенето на лодката по вълните вече й беше толкова познато, че изобщо не го забелязваше. Тя просто спусна въдицата и запрати стръвта във водата с цялата сила на своя страх и гняв.
Онор не каза нищо, когато Джейк излезе на кърмата с влажен костюм, кислородна маска, плавници и шнорхел. Не даде вид, че го забелязва, когато той най-сетне се върна и взе кислородната бутилка. Но когато Джейк слезе по въжената стълбичка и потъна в ледената вода, тя потръпна, сякаш бе обзета от хлад. След още няколко хвърляния Онор нави влакното, остави въдицата на стойката и протегна изтръпналите си ръце.