Той нагласи курса така, че да заобиколи носа на малка скала, после се вмъкна в кабината и седна на пилотското място. Онор гледаше през прозореца. Празнотата в изражението й подсказваше реда на нейните мисли.
Джейк й подаде бинокъла. Тя го пое безмълвно и започна да оглежда брега на максималното увеличение, което можеше да понесе стомахът й.
Тумороу бавно си пробиваше път към малкия нос на острова. От другата страна се намираше плитък залив, където по време на отлив вероятно изпъкваше миниатюрен бряг, но в момента имаше прилив. По стръмния склон повяваше лек бриз. Елите се спускаха чак до бреговата линия и протягаха бодливите си зелени ръце над водната повърхност.
— Спри! — каза внезапно Онор.
Джейк нямаше спирачки, но направи каквото можа. Той премести лоста на неутрална позиция, после на задна скорост за няколко секунди и след това отново на неутрална. Лодката се понесе по течението. Той я управляваше по-скоро с лоста, отколкото с щурвала, и я държеше толкова неподвижна, колкото му позволяваха вятърът и течението.
Бреговата ивица се простираше на около тридесет фута разстояние отляво на лодката. Дълбочината беше шестнадесет фута. Джейк наблюдаваше Онор, визьора на ехолота и брега. Без да сваля бинокъла от очите си, тя дръпна крилото на страничния финестрин и се наведе през него.
— Какво има? — извика той.
— Не знам. Върни се на мястото, където елите се спускат до водата, колкото можеш по-близо.
Джейк погледна вляво и видя гъста горичка от млади ели. Внимателно върна лодката назад, докато се изравни с дръвчетата. Изведнъж дъното на моторницата подскочи на бодната повърхност.
— Това е — каза Джейк и върна назад. — Тук има риф. Ако се приближа още малко, ще се кача на скалите.
Онор издаде звук на безсилие и се наведе още повече през прозореца. Тя ожули лактите си в усилието си да вижда по-добре. Брегът беше на десет фута разстояние, елите се поклащаха от вятъра, а лодката се полюшваше неуморно по развълнуваните води.
— Не мога да видя дали е… — подхвана тя. После издаде звук на изненада. — Това е кислородна бутилка!
Джейк не виждаше нищо, освен тила й и скалистия бряг, към който се приближаваха с всяка изминала секунда. Той погледна дъното и взе решение. Можеше за кратко време да хвърли котва. Поне се намираха откъм заслонената страна на острова, докато вятърът не променеше посоката си.
Включи на заден ход, после превключи на неутрална позиция.
— Ще пусна котва тук.
Онор почти не го забелязваше, докато той отиде на носа и хвърли котвата. Звукът от двигателя секна. Тя продължи да се взира през бинокъла с надеждата да види брат си, докато очите я заболяха.
Виждаше единствено редките проблясъци на метал, там, където кислородната бутилка лежеше под прикритието на дръвчетата.
— Кайл! — извика Онор. — Тук ли си? Добре ли си? Кайл! Чуваш ли ме?
Отговориха й само въздишките на вечнозелените дървета и неуморният плисък на вълните в скалите.
— Знаеш ли как да си служиш с пистолет? — попита Джейк.
Онор се отдръпна от прозореца толкова рязко, че си удари главата.
— Знам основните неща, защо?
— Колко основни?
— Крайчето с дупката в края трябва да сочи към целта. Не бива да затваряш очи, когато натискаш спусъка.
— Това са най-основните неща — той се наведе и отвори някакво отделение под масата. — Умееш ли да се прицелваш?
— Ще се справя по-добре, ако завържа пистолета за края на въдицата и го хвърля като примамка.
Ъгълчето на устните му се изби в неохотна усмивка.
— Обзалагам се, че би го направила — той се изправих пистолет в ръка и се насочи към кърмата. — Ще взема това с мен.
— Кое? — тя видя черното оръжие и се забърза след него към кърмата. — Защо ти е това нещо? — изрече, изведнъж пискливо, тя, докато той напъхваше пистолета във водонепропусклива чанта и я закачи с каишка на кръста си. — Кайл няма да те застреля! Защо ти е пистолет?
Джейк вдигна очи. На лицето му нямаше и помен от усмивка.
— Нямам намерение да стрелям срещу скъпоценния ти брат. Обещах ти да не го наранявам. Моята дума може да не означава нищо за теб, но за мен не е така.
— И аз имах предвид същото нещо — кимна Онор и докосна ръката му, покрита с неопрен. — Ти не си застрашен от Кайл. Тогава защо ти е пистолет?
— Защото съм нервен тип.
— По дяволите, Джейк, какво криеш от мен?