Джейк се приближи в очакване изтощението да притъпи вниманието на Кайл.
— Мога да ти донеса малко вода, но не и ако държиш този пистолет насочен срещу мен.
Кайл погледна пистолета, сякаш бе изненадан да види, че все още е в ръката му.
В следващия момент вече не беше. Беше в ръката на Джейк, който притисна гърлото на Кайл и го просна на голите скали. Кайл се дръпна веднъж, после престана да се съпротивлява.
— Хубаво, че обещах на Онор да не те наранявам — процеди Джейк през зъби. — Не обичам да държат пистолет срещу мен.
Изведнъж той се изправи и освободи Кайл, който се озова седнал.
— Нямах представа, че си ти — промълви глухо Кайл, клатейки глава.
Джейк изръмжа.
С въздишка Кайл се пъхна в скалната пукнатина, където се бе укривал.
Джейк бързо приключи с огледа на Кайл Донован. Освен че имаше кървяща рана на лявото си рамо, целият му водолазен костюм бе мръсен и разкъсан на едното коляно. Краката му бяха разранени от скалите. Силното му, мъжествено тяло очевидно не беше на върха на възможностите си. Очевидно обикновеното седене отнемаше всичките му сили. Ръцете му бяха одрани и охлузени, цветът на лицето му беше лош, изглеждаше измъчен и изтощен, но явно нямаше опасност да умре всеки момент.
Джейк изпусна прикрита въздишка на облекчение. Наистина не му се искаше да доведе Онор при мъртвото тяло на брат й.
— За водата… — напомни Кайл дрезгаво.
Вместо да отговори, Джейк приклекна и хвана китката на по-младия човек. Пулсът му беше слаб и учестен.
— Изплези си езика.
— Какво?
— Господи, ти и Онор! В състояние сте да спорите за цвета на небето, но не и да изпълните едно обикновено нареждане. Изплези проклетия си език!
Кайл се усмихна. Пресъхналите му устни бяха напукани и кървяха. Той се облиза жадно и показа езика си на Джейк.
— Как изглежда?
— Кърви доста, но не е ужасно дехидриран. Кога за последно си пил вода?
— Валя ли последната нощ?
— Да.
— Значи е било последната нощ. Но не беше достатъчно.
— Нямаше ли някаква вода със себе си?
— Малко, но не смятах да оставам цяла седмица.
— А храна?
— Разбит кораб — отвърна дрезгаво Кайл.
Клепачите му се затвориха.
— Раци и водорасли.
Симпатията, която изпита Джейк, го вбеси почти толкова, колкото и насоченият срещу него пистолет.
— Къде е кехлибарът?
— Твоята пратка се намира в риболовен лагер в Камчатка.
— А останалата част от нея?
Очите на Кайл се отвориха широко.
— Какво?
— Кехлибарената стая — настоя безмилостно Джейк. — Какво стана с нея?
Внезапно Кайл придоби двойно по-измъчен вид отпреди.
— Значи и ти си част от всичко това. По дяволите! Не мога да повярвам, че си искал да умра!
— Не съм искал, но ти хвърли върху мен вината за кражбата на кехлибара.
— Как ли пък не — изграчи Кайл с глас, който вече не му се подчиняваше. — Дори не знаех, че има нещо нередно, докато шофьорът, когото бях наел, не се опита да ме убие.
— Тогава ти се отърва от тялото му и…
— Той дишаше, когато го оставих — прекъсна го Кайл.
— Но вече не дишаше, когато го откриха.
Кайл затвори очи, лицето му изразяваше болка. Приличаше на човек, който е на края на силите си.
Джейк въздъхна и изруга под носа си. Всичко онова, което до момента бе считал за очевидна, макар и болезнена истина по отношение кражбата на кехлибара, току-що се бе усложнило до крайност. Въпреки всичко Джейк почувства неимоверно облекчение от факта, че Кайл бе измаменият, а не измамникът.
— Недей да съжаляваш за копелето, което си изхвърлил от камиона — избъбри Джейк. — Той пръв се е нахвърлил върху теб, а не обратното.
Кайл не отговори.
— Кога откри, че караш панел от Кехлибарената стая? — попита Джейк.
Кайл бавно отбори очи. Бяха пусти и пресметливи, сякаш съжаляваше, че е загубил пистолета. Цялото му тяло се напрегна. Въпреки изтощението той сякаш събираше сили за атака.
— Откъде знаеш за това?
— Каза ми го бивш сътрудник.
— Руснак?
— Американец. Един от хората, с които работех, преди да основа собствена компания.
— О, ясно. Станала е голяма бъркотия, нали?
— Да. У теб ли е кехлибарът?
Кайл кимна.
— Тук ли? — попита Джейк.
— Ето там — той махна уморено към водата. Джейк стисна успокоително дясното рамо на Кайл и се изправи.
— Ще донеса вода. И Онор, разбира се. Би трябвало да ти счупя врата, задето не си уведомил семейството си, че си добре, но обещах да не те докосвам.
— Донеси ми вода и я отведи оттук.
— Ти явно не разсъждаваш особено трезво. Дамата приема заповеди не повече от всеки друг Донован.