Джейк разбираше прекрасно. В момента беше толкова безпомощен, колкото и Кайл.
— Разбирам.
— Отлично. Докато има разбирателство, няма да има нужда от смърт. Госпожице Донован, направете една крачка напред и затворете вратата на кабината. Направете само това. Нищо повече.
— Направи го спокойно, Онор — подвикна Джейк. — Няма задна мисъл. Петя се притеснява да не се добереш до радиото. Накарай го да се почувства по-добре.
Онор не можеше да види дали мерникът на снайпера я следва, но беше сигурна, че беше така. Тя дръпна вратата и я затръшна.
— Останете в моето полезрение, госпожице Донован — разпореди Резников. — Ако не го направите, със сигурност ще убия любовника и брат ви. А това ще бъде жалко и съвсем ненужно.
Тя трепна и престана да крои планове за скачане през борда, извън полезрението на Руснака.
— Джейкъб, донеси кутията на брега. Помни, че виждам ръцете ти през оптическия мерник, а ти не можеш да бъдеш сигурен къде е насочено вниманието ми.
Джейк вече беше го проумял. Но все още не беше решил как да се добере до този мерник и да грабне снайпера, преди Резников да застреля някой от тях.
Джейк бавно обгърна кутията с двете си ръце. После я ритна с крак и я блъсна пред себе си по водата.
— Първоначално бях разтревожен от присъствието ти — поясни Резников на Джейк. — Ти си опасен враг. Впоследствие реших, че за нас е голям късмет да бъдеш тук. Достатъчно си опитен, за да не загубиш контрол и да ме подтикнеш да убия някого. Знаеш, че смъртта е безсмислена, за когото и да е от нас. Нужна е само Кехлибарената стая. Донеси ми я, Джейкъб.
Имаше голяма вероятност Резников да казва истината, че няма да убие никого, освен ако не го насилят. Но Джейк не искаше да залага ничий живот на една обикновена вероятност. Особено този на Онор.
— Бавно, приятел — предупреди Резников, когато водата стигна до кръста на Джейк, който буташе кутията пред себе си. — Трябва непрекъснато да виждам ръцете ти. Не сваляй плавниците, когато стигнеш брега.
— Защо? — попита Джейк, когато нагази във вода до коленете. — Трудно ми е да вървя с тях, а ти така или иначе ме държиш на прицел.
— Да. Приятна мисъл, нали? Остави плавниците на мястото им. Можеш да свалиш водолазния цилиндър.
— Опасяваш се, че куршумът ще рикошира в кислородната бутилка? — попита Джейк.
— Това е възможно, да?
Ругаейки, Джейк излезе на брега толкова шумно и непохватно, колкото изобщо беше възможно. Което не беше много трудно. Големите плавници бяха предназначени за гмуркане, а не за разходки по скалист бряг. Докато се суетеше да свали кислородната бутилка и маската, той се стараеше да не поглежда към Кайл.
Джейк беше сигурен, че братът на Онор ще се опита да направи нещо. Молеше се само Кайл да е достатъчно разумен, за да изчака Резников да слезе по склона, за да провери кехлибара. Дотогава имаха минимален шанс да се докопат до руснака, без междувременно някой от тях да бъде убит.
— Кайл, ако събираш сили да се изправиш или да се изтъркаляш между дърветата, не го прави — предупреди остро Резников. — Със сигурност ще успея да уцеля сестра ти. Запомни, че предпочитам да не убивам никого.
— Но ще го направиш — каза сурово Кайл.
— Това е най-неприятният за мен избор. Моля те, не го прави единствения.
Пребледняла и напрегната, Онор стоеше неподвижна и наблюдаваше брат си, който бавно се отпусна. Само тя можеше да види скалния отломък, който той държеше в широката си длан.
— Просто вземи проклетия кехлибар и си върви — озъби се Кайл.
— Така и ще направя — увери го руснакът. — Но първо искам да се убедя, че е оригинален. Ти ще ми асистираш, нали, Джейкъб?
— Разбира се — избъбри кисело Джейк. — Винаги се радвам, когато мога да помогна на приятел.
Онор не успя да види реакцията на Резников. Лицето му беше скрито зад огромния снайпер.
— Отвори кутията, приятел — нареди руснакът. Джейк погледна кутията. Беше закована. От всяко ръбче излизаше вода. Ръбовете дотолкова не си пасваха, че пропускаха, въпреки че бяха набъбнали от престоя си във водата. Думите, изписани от външната страна, бяха избледнели и изтрити, но все още се различаваха: въглероден двуокис, примамки за риболов, НЕТРАЙНО.
— Да я отворя, а? — извика Джейк към Резников. — Лесно е да се каже. Обаче нямам лост за разбиване.