— Завържи ги, преди да се съвземат — каза Джейк и се обърна към лодката. — Трябва да се обадя на едно място.
— На Елън? — попита Онор.
— Да. Не се притеснявай. Ще направя добра сделка. Когато свърша, брат ти ще бъди герой.
— А какво ще стане с Марджи и Петя? — попита Онор.
— С кого? — попита Джейк иронично.
— Какво трябва да означава това?
— Елън ще ти обясни. Тя е добра в изкуството да кара хората да вярват, че онова, което се е случило, изобщо не се е случвало.
24.
— Все още мисля, че трябва да отидеш в болница — каза Онор и се намръщи. — Подпираше се на Арчър по целия път от клиниката.
Кайл се усмихна. Чувстваше се комфортно в собственото си легло.
— Тук гледката е по-хубава и след малко ще има разкошен залез — каза той и махна към прозореца. — Но сестрата е доста заядлива.
— Сестра? — повтори тя и придърпа юргана по-надолу. — Или съм лекар, или няма да участвам, ясно ли е? И като лекар ще те посъветвам да…
— По-спокойно — прекъсна я Джейк. Той остави кана със сок и чаша на масичката до леглото. — Както каза истинският лекар, Кайл трябва да се налива с течности, които не съдържат алкохол или кофеин.
— Лесно ти е да го кажеш — процеди Онор и погледна нагоре към по-големия си брат. — Нали не си ти този, който лежи в леглото.
Арчър се усмихна уморено.
— Иска ми се да бях.
Наистина изглеждаше така с омачканите си дрехи, наболата си тъмна брада и мрачните гънки от двете страни на устните си. Имаше черната коса на майка си и очите на баща си — смесица от сиво, синьо и зелено, която се променяше в зависимост от дрехите и настроението му. В момента очите на Арчър бяха почти толкова тъмни, колкото и кръговете под тях.
Онор се бореше със симпатията, която изпитваше към него. Въпреки тъмните петна под очите той все още изглеждаше, във форма. Ръцете му бяха стабилни и сръчни, докато наливаше сок в чашата на Кайл.
— Спри да се заяждаш с него — каза Арчър, докато оставяше чашата на масата. — След ден, най-много след два отново ще те тормози.
— Не мога да се успокоя! Последната нощ излязох с малка лодка в бурно море, малко след зазоряване си пробивах път между ужасяващи малки скали, сблъсках се с хора, насочили пистолети към…
— Всичко свърши — прекъсна я Арчър и я прегърна така, че краката й се огънаха. После я залюля, сякаш отново беше малко момиченце. — Кайл е добре, ти също. Всичко е наред.
На Онор й се искаше да продължи да се зъби на по-големия си брат, но в момента той изглеждаше твърде стар за своите тридесет и четири години.
При нормални обстоятелства тя щеше да изпитва симпатия, но у нея все още се надигаше гняв от откритието, че Арчър, Лоуи и Джъстин бяха крили от нея изчезването на Кайл в продължение на две седмици — за да не я притесняват, разбира се. Фактът, че през изминалите дни мисълта за него не бе излизала от главата й, очевидно не впечатляваше Арчър.
Мъжката логика често причиняваше болка.
— Успокой се — каза тя унищожително. — Всичко е наред. Да, разбира се! Например ти. Изглеждаш така, сякаш са те извадили от улична канавка. Кога за последно си спал?
Арчър я отпусна на земята, усмихна се криво и се обърна към Кайл.
— Свързах се с Джъстин и Лоуи. Ще дойдат след няколко дни, Донован ще лети насам утре. Мама изоставя последния си проект и ще се яви, омазана с боя от главата до петите, заедно с татко.
— Може би все пак ще размисля за болницата — промърмори Кайл, като се шегуваше само наполовина. — Просто не съм в състояние да споря с татко.
Арчър подаде на Кайл чаша със сок.
— Изпий го. Ще се нуждаеш от цялото си остроумие и рефлекси, за да надхитриш стария.
— Като говорим за рефлекси, къде е Джей? — огледа се Кайл. — Все още не мога да повярвам, че успя да се справи толкова бързо с Марджи и Петя.
— Джей е при Елън Лазарус — отвърна Арчър с прозявка. — Мръсна работа, но все някой трябва да я свърши.
Кайл хвърли бърз поглед към Онор.
— Джей и Елън са стара история.
— Можеш да се откажеш, но не можеш да излезеш от играта — промърмори уморено Арчър.
— Ти трябва да го знаеш — стрелна го с поглед Кайл.
Онор се извърна към най-големия си брат.
— Познаваш Елън?
Без да отговори, Арчър посегна към термоса с кафе, което Онор бе приготвила за него. Караше се с него през цялото време, разбира се, но въпреки това се грижеше за него.
— Не, Арчър не познава Елън — каза Кайл. — Но познава правилата на играта.
— Коя игра? — сепна се Онор.
Арчър разклати термоса. Беше празен. Погледна сестра си с надежда.