— Не — отсече тя. — Аз направих първия. Сега е твой ред.
— Изчакайте Джей — предложи мигновено Кайл. — Той прави прекрасно кафе.
— Теб какво те интересува? — отвърна му Арчър. — Ти няма да пиеш кафе още двадесет и четири часа.
— Но при мисълта, че някой ще пие от твоето кафе, мога да вляза в болницата — ухили се Кайл.
— В такъв случай лично аз ще налея в устата ти първата чашка — обеща Арчър.
Лекотата, с която се движеше, напомняше на Онор за Джейк. Тя се намръщи при спомена за описанието, което Арчър бе направил на Джейк… движи се като боец.
Кайл видя гримасата на Онор.
— Онова между Джейк и Елън наистина е стара история.
— Джейк е голямо момче — изсумтя тя и вдигна рамене. — Елън е голямо момиче. Какво ще правят, си е тяхна работа.
— Обаче не искаш да кажеш това.
— Точно това искам да кажа — изрече равнодушно Онор. — Наех Джейк, за да ми помогне да те открия. Джейк се свърза с мен, за да изчисти петното от името си. И двамата получихме онова, което искахме. Приключихме работата, а с това и нашите отношения.
— Но…
Някой почука на входната врата и прекъсна Кайл.
— Аз ще отворя — извика Онор към Арчър.
Тя побърза да излезе от стаята, преди Кайл да успее да каже още нещо за Джейк. Беше наистина трудно да кажеш на брат си, че мъжът, който според него е бил подходящ за теб, не е искал от теб нищо друго, освен кратка любовна афера.
Сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото върху брачното свидетелство.
В момента, в който Онор докосна бравата, страховете от изминалите дни я обхванаха с нова сила.
— Кой е? — попита.
— Компания — отвърна Джейк.
Отне й един миг да изчисти всякакви чувства от лицето си и да почисти трохите от хляб от черната си риза и тесните избелели дънки. После си пое дълбоко дъх.
Тя беше зряла жена на тридесет години. Със сигурност можеше да погледне в очите свой бивш любовник, без да се изчерви, и да си припомни всички глупости, които му бе наговорила за любовта.
Отвори вратата. Джейк, Елън и Резников стояха на малката веранда пред входната врата.
— Можеше да споменеш останалите двама — отбеляза хладно Онор.
— Казах компания.
— Не разбирам.
— Аз съм част от семейството, не съм компания — той се обърна към другите двама. — Помните каква е сделката, нали? По пет минути за всеки и никакви други посещения, без официално разрешение от закона.
Джейк заобиколи внимателно Онор и влезе в къщата. Елън и Резников го последваха като хора, които имат много работа и не разполагат с достатъчно време, за да я свършат. И двамата изглеждаха току-що изкъпани и потиснати. Елън отново бе облякла яркочервения си жакет.
— Кайл е твърде болен, за да говори — предупреди рязко Онор.
— Не, не е — извика Арчър от кухнята. — Имате по пет минути за всеки и никакви други разговори без призовка.
— Звучи като запис на касета — изръмжа Елън на Джейк. — Вие двамата сигурно сте се наговорили предварително.
— Не беше нужно. Арчър е като мен — знае неписаните правила. Петя, ти изтегли късата сламка, така че влизаш пръв. И не забравяй, че двамата с Онор ти спасихме задника.
— Не съм чула за такова нещо — каза Елън на Джейк. — Чух, че си ритнал Пьотър по задника.
— Направих му услуга. С Марджи, Пьотър беше в положението на мъжка богомолка, ухажваща женската — отбеляза иронично Джейк.
— Което означава? — погледна го любопитно Елън.
— Женските от този вид са известни с това, че изяждат мъжките по време на съвкуплението, като оставят най-полезната част за последно. За да не остане В съзнанието на женската само като вкусен спомен, мъжкият й носи сочно насекомо, за да отвлече вниманието й. После скача върху й и се моли да свърши преди нея.
Елън погледна замислено Резников.
— Значи с Марджи сте карали по бързата процедура?
Руснакът изглеждаше озадачен, докато Джейк не му преведе идиома. После Резников вдигна елегантно рамене, засмя се и се насочи към спалнята, без да чака да му кажат къде е.
— Значи така — промърмори Джейк.
— Какво? — попита Онор.
Джейк не отговори.
Резников влезе в спалнята и остави вратата отворена след себе си.
— Този кехлибарен панел — започна той без предисловия, — как го занесе до Петропавловск?
Кайл посегна към чашата с портокалов сок и отпи. Но дори и след това не каза нищо.
— Ние ще узнаем кой ти е помогнал — продължи все така делово Резников.
— Не и от мен.
— Мога да направя бизнеса в Руската федерация доста труден за семейство Донован.
— Не ме интересува.
— Но твоето семейство може да разсъждава по друг начин.