— В продължение на няколко години по инициатива на руското правителство се изработваше точно копие на Кехлибарената стая. Това бе опит да се пресъздаде загубеното културно наследство — поде с лекторски апломб Джейк. — После правителството вече нямаше пари за изкуство, както и за каквото и да е друго. Хората, които я изработваха, не получаваха пари. Когато те започнаха да произвеждат копия от предметите за свое облагодетелстване и да ги продават, в играта се намеси мафията. Крадяха висококачествен кехлибар от балтийските мини, от него се произвеждаха копия на царското съкровище и се продаваха отвъд океана.
— Панелът, който видя, един от тях ли е? — попита Елън.
— Може и да е. Може и да е истински. Но преди да ти дам някакво конкретно мнение, се обади на шефа си.
Елън замръзна.
— Защо?
— Ако Кехлибарената стая е открита и носталгично настроените комунисти в армията я притежават или ако се намира у литовските сепаратисти, Русия ще се окаже в дълбок хаос. Ако Стаята е фалшификат и попадне в ръцете на хора, които предпочитат властта пред парите, легитимното руско правителство ще трябва да докаже измамата или да се върне в хаоса. Ако стаята е съвършено замислен номер на мафията, много пари ще сменят собствениците си и отново ще се намеси политиката. Преди да занесеш на шефа си моя отговор, трябва да се подсигуриш, че Чичо Сам е готов да го приеме.
Тишина и потропване на маникюр. После Елън отправи искрена усмивка към Джейк и се насочи към вратата.
— Много жалко, че излезе от нашия бизнес. Пак ще се видим, скъпи…
Вратата се затвори след нея. Джейк изпусна дълга въздишка.
— На чия страна е Петя — на мафията, на правителството или на свободна практика? — надигна се Кайл.
— Хубав въпрос — кимна Джейк. — Беше на страната на правителството, но това не означава, че не би работил, за когото и да е друг.
Онор започна да разтрива слепоочията си. Беше получила главоболие в усилието си да следи кой какво, с кого и за кого правеше.
— Петя може да бъде окачествен като предприемачът на двадесет и първи век — вметна невъзмутимо Арчър. Погледна към Джейк. — Марджи била ли е разпитана от хората на Елън?
— Вероятно. Ако Марджи не успее да сключи добра сделка с Чичо Сам, ще трябва да се върне в Русия и да продължи да продава литовските бойци за свобода. Или може би тя играе двойна игра срещу руснаците. И в двата случая фактите си пасват.
— Обзалагам се, че играе двойна игра — каза горчиво Кайл.
— Защо? — погледна го Джейк.
— Единствената й страст винаги е била идеята за освобождение на Литва от Русия.
— Тогава защо се е съюзила с Резников? — намеси се Онор.
Устните на Кайл се изкривиха в горчива усмивка.
— Без съмнение тя е смятала да убие Резников и да вземе панела за своето скъпоценно Братство. Късметлии сме, че междувременно не ни уби.
Онор въздъхна тежко.
— Ами Змийския поглед? Предполагам, че той е Добрата фея?
— Не — поклати глава Джей. — Той е мафиот. Братовчедът на Марджи сигурно му е казал за панела и го е повела алчността.
— Къде е Змийския поглед в момента?
— Ако е умен, трябва да е на път към Калининград — рече Арчър. — Ако не е, ще бъде заловен, вербуван и изпратен обратно.
— Вербуван! — не разбра Онор.
— Изпратен обратно като шпионин в замяна на преимуществото да не излежава присъда в Съединените американски щати.
— Стига толкова! — извика тя и затвори очи. — Заболя ме главата.
След няколко секунди Онор отвори очи. Джейк стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да почувства топлината на дъха му. Пръстите му се плъзнаха в косата й и притиснаха стегнатите мускули на главата й.
— Главоболие, а? — попита той. — Аз имам едно лекарство.
— Откога публичният секс лекува главоболие? — сопна се тя.
После осъзна, че двама от братята й бяха в стаята.
Арчър се изхили.
— Кой е казал нещо за секс? — попита невинно Джейк, но очите му подсказваха, че идеята му допада. — Имах предвид да се качим на Бетър дейс и да заминем за Аляска.
— Какво е Бетър дейс! — попита тя.
— Лодката на Джейк. Друга моторница — поясни Кайл.
Джейк не обръщаше внимание на никого, освен на Онор.
— Какво ще кажеш за едно пътешествие с лодка, което е достатъчно дълго, за да те науча на всичко, което знам.
— За риболова? — попита тя невярващо. — Защо ми е да го правя?
— Ще ти позволя да използваш моята въдица — предложи й той с бавна усмивка.
Онор отвори уста, но не издаде и звук.
— Редно е младоженците да тръгват на меден месец — обади се невъзмутимо Арчър.
— Ти не се меси, Арчър — сопна се Джейк. — Запомни какво ти казах по-рано.