Выбрать главу

— Ние се обзалагаме, че ако човекът и снимката са съвпадали, никой от тях не е бил Кайл Донован.

Джейк присви очи.

— Лоши новини.

— Да, за Донован. Той вероятно е получил онова парче земя от Майчица Русия, което са ти предлагали. Но дали това е лошо за нас? Не знаем.

— Беше ли…

— Сега е мой ред — прекъсна го тя. — Чувал ли е някой от служителите на Имърджинг ресурсис слухове за първокачествен балтийски кехлибар от съмнителни източници?

— Суров или обработен?

— И двете.

— Само обичайното. Кражбите и контрабандата са ежедневие в мините и не са част от някаква голяма конспирация. Всички едри контрабандисти са свързани с правителството. По дяволите, през повечето време те са правителството.

— Добре дошъл в бившия Съветски съюз — проскърца Елън кисело, — където сблъсъкът на интереси с най-добрият начин да забогатееш.

— Когато средствата ти намаляват или дори нямаш собствени средства, е нормално да се стремиш към някаква смислена размяна със сънародниците си.

— Смислена размяна — усмихна се тя. — Това ми харесва. Натъквал ли се е някой от твоите хора на нещо, конкретно свързано с руски кехлибар?

— Обичайните невзрачни фалшификати на руските производители на пластмаса. Някакво наследено имущество от домакински прибори, вероятно откраднати по времето на Втората световна война. Доста приличен дубликат на ъглова маса от станалата легендарна царска Кехлибарена стая.

Само някой, който вече е бил в играта, можеше да долови как лицето й рязко се изопна. Джейк забеляза хищническия интерес, който възбудиха думите му, и почувства как стомахът му се свива.

Повече от необработен кехлибар и по-малко от ядрени оръжия.

Кехлибарената стая.

Беше чувал слухове, че Кехлибарената стая е открита, но около прочутото изгубено съкровище от Втората световна война винаги имаше слухове. През четиридесет и първа нацистите разрушили една от необикновените стаи на царския дворец, стая, чиито таван, врати, стени и мебели — маси, столове, лампи, украшения, свещници, вази, ножове, вилици, лъжици, кутийки за енфие, предмети на изкуството, всичко — са били изваяни от масивен кехлибар или покрити с кехлибарени мозайки.

Единственото изключение били високите позлатени огледала, които отразявали играта на слънчевите лъчи във вълшебната стая. Вероятно е наподобявала блестящ златен рай, увиснал сред безкрайната, ледена сивота на руската зима.

Немците преместили уникалната си плячка от Санкт Петербург в Калининград. Оттам тя изчезнала и това сложило началото на една безкрайна надпревара, която щеше да продължи, докато съществуват човешкото въображение и алчност или докато изгубената Кехлибарена стая бъде открита.

— Масата беше ли имитация? — попита Елън.

— Инкрустираната мозайка беше от истински кехлибар. Самата маса си беше истинска и много добре изработена, но никога не е била част от царската Кехлибарена стая.

— Откъде си сигурен?

— Това ми е работата.

— Убеди ме.

Джейк се замисли за секунда и реши да бъде снизходителен. Така щеше да изглежда склонен на отстъпки.

— Трудно е да се сдобиеш случайно с голямо количество балтийски кехлибар — поде той, — освен ако нямаш яки връзки в прибалтийско правителство или с шеф на местната мафия, както си избереш. Мексиканският и костариканският кехлибар са достъпни за всеки, който има пари. А който и да е изработил кованата масичка, е бил принуден да използва малко чист кехлибар от Новия свят.

— Каква е разликата между материала от Новия и Стария свят?

— Попитай вашите експерти.

— Но ти си тук, а те не са.

Той погледна замислено небето. Облаците над Олимпик се сгъстяваха, но все още имаше достатъчно време да изпробва Тумороу, преди времето да се развали.

— Балтийският кехлибар се нарича янтар заради високото съдържание на янтарна киселина в него — започна лекцията с равен глас. — Той е уникален сред кехлибарите. Някои теоретици дори твърдят, че янтарът е единственият истински кехлибар. Всички останали са нещо друго.

— Всички балтийски кехлибари ли съдържат янтарна киселина? — вметна тя.

— Всички, които са от значение.

— Разкажи ми за тези, които са без значение.

Джейк погледна часовника си. Предпочиташе да преснима бордовия дневник на Кайл, отколкото да обяснява на Елън неща, които можеше да й каже всеки търговец на кехлибар. Обаче се надяваше, че търпението, което проявяваше в момента, щеше да му се върне с лихвите по-късно.

— Около десет процента от балтийските кехлибари не съдържат янтарна киселина, но тези в царския дворец не са били такива.

— Защо?

— Този вид балтийски кехлибар е твърде мек, твърде чуплив и твърде грозен, за да се използва за украса. Навлязъл е в производството на лакове, в медицината или се изгаря за тамян. Кехлибарът на кованата масичка бе чист и блестеше като слънчев лъч. Първокласен кехлибар от Новия свят. В Европа все още предпочитат хибриден кехлибар.