— Хибриден?
— Непрозрачен или полупрозрачен. В зависимост от неговия цвят и излъчване го определят като маслен, мазен, замъглен, костен, с цвят слонова кост…
— Започвам да разбирам — прекъсна го тя. — Много названия за едно и също нещо.
— Голямо разнообразие от цвят и прозрачност. Кехлибарът винаги е бил неразривно свързан с развитието на човешката култура, особено в Прибалтийския регион. Описването и наименуването на незначителните разлики в кехлибарите отнема на тези хора толкова време, колкото би отнело на нас да преброим звездите.
Червеният маникюр потропваше бавно в ритъм със затихващия вятър, докато Елън премисляше онова, което току-що бе научила.
— Достатъчни ли са цветът и чистотата, за да е различи балтийският кехлибар от останалите? — попита тя.
— Не. Обяснявам ти нещата съвсем повърхностно. В балтийските езици има буквално стотици думи за описание на вариациите на кехлибара. Всяка разновидност по отношение на цвят или чистота има своите страстни колекционери и своята собствена история.
— Царете са търгували по широкия свят — подкара новия си въпрос тя. — Възможно ли е за направата на оригиналната Кехлибарена стая да е използван някакъв висококачествен кехлибар, който да не е от този регион?
— Всичко е възможно.
— А дали е вероятно?
— Едва ли. Кехлибарът В Мексико и Пуерто Рико е открит наскоро. Кехлибарената стая датира от времето на прусаците, началото на осемнадесети век. Освен това защо е нужно да се купуват стоки от другия край на света, когато у дома ги имаш без пари?
— Какво искаш да кажеш?
— Императорът е имал монопол над Балтийските кехлибарени мини.
— Майчице — промърмори тя. — Искаш да кажеш, че всяко късче кехлибар в Стаята, независимо от цвета и чистотата му, е дошло от Палмниканските мини?
— Или от други мини по крайбрежието на Балтийско море. В Литва и Калининград се намират най-добрите мини, но не и единствените.
— Такава била значи тази история… — тя се намръщи. — Какво…
— Сега е мой ред — прекъсна я той. — Имате ли доказателства, че семейство Донован участват в игрите на Кайл?
— Нищо, което би ни послужило пред съда. Това е просто работна хипотеза. Ти имаш ли по-добро предположение?
— Не. Цялата Кехлибарена стая ли търсите?
— Кой е казал, че изобщо я търсим?
— Това е лошото при разпита. Не можеш да задаваш въпроси, без да издадеш някаква информация. Цялата Стая ли търсите?
Тишина. После Елън сви рамене.
— Поне не могат да кажат, че не съм ги предупредила за теб. В момента ни интересува единствено тази част от нея, която е откраднал Кайл.
— У него ли е цялата стая?
— Не знаем.
— Кажи ми вашето предположение.
— Ние мислим, че той може да е, а може и да не е нечия пионка и да отговаря за продажбата на цялата Стая. Във всички случаи обаче у него е една част от стаята, за да привлече вниманието на световния пазар.
— Дяволите да го вземат! Чий беше трупът, изхвърлен от водите на островите Сан Хуан, онзи с липсващите пръсти и счупения врат?
— Бивш човек на КГБ от бившия Съветски съюз.
— С какво се е занимавал напоследък?
— С хора.
— Конкретни хора ли е убивал, или всеки, когото му наредят?
— Известно време е работил за един от шефовете на мафията в Москва, после е излязъл на свободна практика.
— Защо е търсел Кайл?
— Не мога да ти отговоря.
— Какво знаете за Марджи?
— Тя е била предана дъщеря на една изолирана, презряна и разпокъсана страна. Победените пазят спомена за враждите, войните и кръвопролитията векове наред. Те умеят да мразят.
Джейк вече знаеше това. Не знаеше обаче дали патриотизмът на Марджи стига далече от това, да говори на един тайнствен език и да мрази.
— Дали е била сериозна относно освобождението на Литва? — попита той.
— От това, което знаем, добрият стар татко е свършил идеална работа, като е заразил дъщеря си със солидна доза празнословие, типично, за бащината й страна. Тя е ходила на обичайните тайни срещи, които са били прилежно издавани на руснаците от техните литовски информатори.
— Едно са срещи, друго са конспирации. Тя в какво е участвала?
— Скъпи, в Литва няма ефективна конспирация, откакто господ е обул гащи. Там просто се надпреварват да крещят как горките им велики предшественици са били мамени и да преразказват вехти истории за грабежи и издевателства.