— Значи не търсиш Кехлибарената стая — продума Елън, гледайки го внимателно.
— Както сама каза, вече не вярвам на сладки приказки.
— Ще ми се обадиш, ако чуеш нещо интересно, нали?
— Нямам телефонния ти номер.
— Но ние имаме твоя. Ще се навъртам наоколо.
Джейк дори не се опита да изглежда щастлив от тази перспектива.
— На ми досаждай.
— Въобще не смятам да ти досаждам.
— Господи — процеди той презрително, — наистина ли вярвате, че Кайл притежава парче от Кехлибарената стая?
Тя се поколеба, после додаде:
— Ще трябва да действаме така, сякаш вярваме.
— Защо?
— Алтернативата е да ни разпердушинят. Разполагаш със седемдесет и два часа, преди да те издам на Онор Донован. Визитната ми картичка е до телефона ти. Ако откриеш нещо, обади ни се. Помогни на нас и ние ще помогнем на теб. И умната, Джейк.
— Сбогом — промърмори той и я заобиколи.
— Наистина мисля това, което казвам.
— Аз също.
Преди Джейк да затвори вратата след себе си, Елън запали колата. А когато той вдигна телефонната слушалка, тя вече се бе изгубила надолу по пътя, по който вятърът вдигаше облаци от прах. Не беше необходимо да проверява номера, който набираше. Щом отсреща се чу сигнал, той отвори бордовия дневник на Кайл и започна да го сканира.
— Имърджинг ресурсис, мога ли да ви помогна с нещо? — запита приятен глас.
— Надявам се, Фред. Там ли е моето второ аз?
— Здрасти, Джейк. Тя говори с Калининград.
— Кое време е, за да говори сега?
— Изглежда, нейният познат е дегустирал водка доста след обичайното работно време там и едва сега отговори на обаждането й. А, почакай. Линията й вече е свободна. Ще те свържа.
Джейк присви очи, съсредоточи се и продължи да обръща страниците на дневника. След миг Шарлот Фицрой, вицепрезидент на Имърджинг ресурсис и много добра негова приятелка, беше на линия.
— Здрасти, Прес. Някакъв напредък? — попита Шарлот.
— Работя по въпроса. Да са те притеснявали от правителството?
— Атакуваха ме. Опитах се да им помогна…
Джейк се засмя и продължи да сканира дневника.
— … но те не пожелаха да конкретизират какво точно искат — продължи тя, — така че не успях да им бъда особено полезна.
— Те искат Кехлибарената стая.
— Както и всеки, който е чувал за нея.
— Да. Като изключим това, как вървят нещата?
— Бизнесът като цяло или конкретно Кайл Донован?
— Да.
— Без теб всичко върви наопаки, но все пак ще ти изпратя няколко договора за подпис. Що се отнася до Кайл, нищо ново. Няма трупове с липсващи пръсти. Няма удари на мафията, свързани с търговията на балтийски кехлибар.
— Попаднала си на нещо.
— Паднала съм на нежния си малък задник.
— Хайде, Шар! Спомни си кой плаща сметките.
— Предпочитам да изчакам, докато се натъкна на нещо солидно.
— А аз — не.
— Е, добре. Един от нашите хора в Калининград предложи да потърсим на другия край на бившия Съветски съюз.
— Къде?
— Камчатка.
Джейк спря да обръща страниците на дневника. Полуостров Камчатка се намираше на един хвърлей от Аляска.
— Защо?
— Кайл няколко пъти се е обаждал на някакъв телефонен номер там. Рибарско курортно селище и е толкова наблизо, че не можеш да си представиш. Управлява се от руснаците. Собственик е Влад Киров.
— Продължавай!
— Няма кой знае какво за разказване. Те познават Кайл. Ловили са риба заедно с него и останалите от семейство Донован. Това е всичко.
Джейк отново се зае да обръща страници.
— Имаме ли наш човек в Камчатка?
— Ед Бърлс, но той не говори руски.
— Изпрати му снимка на Кайл. Може да работи с преводач.
— Той е геолог, а не частен детектив.
— Ако не докажем, че Имърджинг ресурсис няма нищо общо с изчезналия кехлибар, Ед ще остане без работа.
— Добре казано. Ще използвам думите ти, когато се опита да протестира.
— Зак започна ли да разпитва по болниците, клиниките за спешна медицинска помощ и други такива?
— Къде?
— От Сийтак до Анакортес.
— Кайл В Щатите ли е? — попита Шарлот изумена.
— Поне паспортът му е тук според Елън Лазарус.
— Елън! Каква е нейната роля във всичко това?
— Търси Кехлибарената стая.
— О! Боже! Господи!
— Да. Животът е пълен с изненади.
— Казах ли ти, че не е била разрушена? Дължиш ми хиляда долара.
— Казах, че я търси, а не, че я е открила.
— Подробности — изсумтя Шарлот.
— Хиляда долара за мен, не за теб.
— Още не. Елън там ли е?
— Не.
— Какво стана?
— Предложи ми съдружие.
— И?
Джейк погледна визитната картичка до телефона: Елън Лазарус, консултант. Телефонният й номер започваше с 800, но нямаше код на населеното място, за да разбере къде се намира тя.