— Мечтая си за това — каза той, — както свинска пържола мечтае да е в един отбор с гладен вълк.
Шарлот се засмя.
— Разбирам те. Използвай я, ако можеш, но си сложи гумени ръкавици. Мислиш ли, че знаят къде е Кайл?
— Нямаше да дойдат при мен, ако беше така.
— Смяташ ли, че е пристигнал в Щатите?
— Не зная. Но хората се държат така, сякаш кехлибарът е тук, с или без него. И то не само Елън. От правителството предполагат, че госпожица Донован иска да скрие кехлибара, вместо да ходи на риболов.
— Ти какво мислиш?
— Вероятно Чичо Сам е прав. Ченгетата наблюдават къщата на Кайл.
— Защо?
— Защото могат да си го позволят — изрече Джейк язвително. — И защото искат да разпитат Кайл за изхвърления на брега труп с два липсващи пръста.
— Откри ли камиона, който Кайл е откраднал в Калининград? — попита Шар.
— Все още не, а и не е необходимо. Когато го открием, ще бъде празен.
— Преливаш от щастие, нали?
— Кайл не е глупав. Вероятно е скрил наблизо друг камион, който никой не би свързал с откраднатия кехлибар.
— Не би ли имал нужда от помощ, за да премести кехлибара във втория камион?
— Кехлибарът е лек — избъбри Джейк разсеяно, докато преглеждаше страница от дневника.
— Звучиш ми отнесено.
— Така е. Чета бордовия дневник на Кайл.
— Нещо интересно?
— Най-интересното го няма тук.
— Какво е то?
— Часовникът, който автоматично отмерва работата на двигателя, не е съгласен с часовете, които Кайл е отбелязал.
— Преведи ми го.
— Той или е спрял да води дневника, преди да тръгне за последното си пътуване към Калининград, или се е връщал и е използвал лодката, без да го впише вътре.
— Значи е жив? — вметна бързо Шар.
— Или е бил. Елън каза, че трупът с липсващите пръсти е на руски стрелец. Те обикновено ловуват по двойки.
— Хубаво.
— Да — Джейк шумно затвори дневника. — След малко имам среща със сестрата на Кайл. Нещо друго за мен?
— Сестра ли? Какво става там?
— Уча я как да лови риба с лодката на Кайл.
Последва кратка тишина, после Шарлот изрече безразлично:
— Много удобно.
— Това е точната дума. Ако оставяш съобщения на телефонния ми секретар, бъди внимателна. Вероятно няма да съм единственият, който ще ги слуша.
— Схващам. Мислиш ли, че госпожица Донован знае къде е кехлибарът?
— Ако не тя, някой друг от семейството. Тя е единственият Донован в моето полезрение.
— И ти мислиш, че кехлибарът е на Сан Хуан?
— Разчитам на това. Да пипна тази пратка и да се оневиня, е единственият начин да разрешат на Имърджинг ресурсис достъп до Руската федерация.
— Как изглежда сестра му?
Джейк не каза нищо.
— Уао! — възкликна Шарлот. — Женски вариант на Кайл.
— Много е женствена.
— Спомни си за Елън.
— Онор не е Елън.
— Не ми обяснявай! Елън не познава значението на думичката чест.
Той се усмихна сковано.
— Онор Донован е сестра на Кайл.
Джейк затвори, преди Шарлот да успее да му зададе други неудобни въпроси. Включи ксерокса и се залови за работа.
Не му отне много време да преснима дневника. Кайл бе собственик на лодката само от петнадесет месеца. Не бе прекарал на нея и половината от времето, което тя заслужаваше. Правилно я беше нарекъл Тумороу. Той нямаше много време за развлечения.
Не изпитвай съжаление към това чаровно копеле — каза си Джейк. — Никой не е държал пистолет до главата му, за да го принуди да работи, вместо да лови риба.
Но въпреки това Джейк не можеше да спре да мисли за младия мъж с лъчезарна усмивка и внезапен смях, за часовете, прекарани заедно по време на отвратителните балтийски дъждове. Пиеха бира и си говореха за сьомга, докато морето беше студено, а рибата — гореща.
Веднага щом свърши с преснимането на дневника, с молив в ръка и с карта на островите Сан Хуан, Джейк се залови за работа. До момента, в който ръчният му часовник започна да писука, вече бе сигурен в едно нещо.
Дневникът на Кайл не струваше и пукната пара.
С всичките си възбуждащи интереса намеци за часовете, прекарани тайно на Тумороу, дневникът не казваше къде е Кайл в момента и дали кехлибарът е с него.
Колкото повече Джейк размишляваше над това, толкова повече му се налагаше да приеме неприятния факт, че Онор е единственият път до кехлибара. За да докаже невинността си, Джейк щеше да я използва толкова безмилостно, колкото Кайл бе използвал всички останали.
Въпреки че Онор беше Донован, на Джейк не му харесваше да я използва по този начин. Но не му харесваше и това, което се бе случило през последния месец.