— Откъде знаеш какво щях да те попитам?
— Не знам.
— Аха. Не е моя работа, така ли?
— Точно така. И пусни седалката, преди ръцете ти да са изтръпнали.
Много внимателно тя разтвори пръстите си. Кръвта нахлу в тях и те порозовяха. Онор въздъхна, преглътна и нервно облиза устните си.
— Откъде разбра, че пръстите ме боляха? — попита го.
— Минал съм през това.
Понеже се боеше да откъсне за дълго вниманието си от водата, Онор хвърли към Джейк бърз, кос поглед. Той не изглеждаше особено изплашен. С лявата си ръка беше обхванал щурвала, а дясната държеше до лостовете за управление и до нещо странно, което той наричаше контролен регулиращ ключ. Всяка част от тялото му показваше, че се чувства спокоен, самоуверен и съвсем у дома върху пълната с неизвестности морска повърхност.
— Ти? Изплашен? — възкликна тя. — Ощипи ме по крака.
— Не ме изкушавай.
— Не знам как.
Той я погледна невярващо. Без предупреждение върна лоста за подаване на гориво.
Внезапно лодката спря да се носи по водата. Онор възкликна и се опря на борда. След миг лодката се разлюля от надигналото се под нея вълнение. Дори Джейк да беше забелязал какво става, това въобще не го притесни.
Но притесняваше нея.
— Какво правиш? — кресна тя като обезумяла.
— Смятам да ти изложа някои основни правила. Правило номер едно: ти си адски привлекателна и го знаеш, така че, ако смяташ да продължаваш да си облизваш устните и да ми хвърляш коси погледи, спести си ги за някой, който ще се трогне от тях.
Очите й се разшириха.
— Какви ги говориш…
— Правило номер две — продължи той, без да спре. — Помни първото правило. Ясно ли е, скъпа?
— Този проблем съществува само в твоето съзнание — отвърна тя. — Ако облизвам устните си, то е, защото съм нервна. Същото се отнася и за косите погледи. Ясно ли е, скъпи?
Джейк се възхити на присвитите й, блестящи очи. Гневът бе премахнал бледността от бузите й и сега те руменееха. Той бавно се усмихна.
— Така те харесвам повече.
Устните й се отвориха от изненада.
— Моля? Един и същи спор ли водим?
— Водим разговор, а не спор.
Онор осъзна, че устата й все още е отворена, и я затвори.
— Разговор значи? — попита тя предпазливо.
— Точно така. Разговаряме как да откъснем мислите ти от страха, който изпитваш от водата. Много е просто. Трябва да ти дадем нещо друго, над което да размишляваш.
Онор почувства шеметна тръпка на гняв, смях и разочарование. Тя разбираше първите две чувства. На третото предпочете да не обръща внимание.
— Готова ли си? — попита той.
— Да те удуша ли? По всяко време.
Той тихичко се засмя.
— Наистина ще го направиш, Онор Донован.
— Само обещаваш.
Тя издиша на пресекулки и понечи да оближе устните си, но се спря.
— Добре ли си? — попита той.
Тя кимна и с изненада осъзна, че наистина беше така.
— Методите ти са груби, но ефективни.
Джейк се усмихна с ъгълчетата на устните си.
— Това съм аз. Притежавам финеса на ядрена бомба и съм двойно по-забавен.
— Не съм искала да те обидя.
— Свикнал съм. Чарът никога не ми е бил присъщ. Оставям го на другите, самонадеяни мъже по света.
Като Кайл Донован, помисли си Джейк мрачно. И неговото семейство. Не бива да ги забравяме. Именно те бяха приятелчетата, които издаваха заповеди и затваряха под носа му всяка врата, която би могла да доведе до истината.
След всичко това той не биваше да забравя, че Онор е Донован.
Джейк дръпна лоста, обърна лодката и ускори. Много скоро достигна скорост, при която двигателят работеше на максимално икономичен режим, и моторницата се плъзгаше по водата. Несъзнателно регулира скоростта и баланса. Механизмите за управление му бяха познати като въздуха, който дишаше.
Това му даде възможност да огледа наоколо. Видя точно това, което очакваше, но се надяваше да не види: когато Тумороу се насочи обратно към пролива, други три лодки смениха курса си и увеличиха скоростта; за да го последват.
Две от тях се бяха появили малко след като Тумороу излезе от малкото заливче. Третата беше нова: голям, яркооранжев Зодиак на бреговата охрана. Той пресичаше курса на Тумороу. Когато зодиакът се приближи, един от четиримата мъже на борда сигнализира на моторницата да спре.
— Дотук беше риболовът преди отлив — отбеляза Джейк.
— Изпуснахме ли го?
— Не, но ще го изпуснем.
— Защо?
— Виждаш ли оранжевия зодиак?
— Прилича повече на сал, отколкото на истинска лодка — каза Онор.
— Може да пристане на брега и без кей и да настигне всеки плавателен съд по водата.
Той намали мощността, но го направи достатъчно бавно, за да не притесни Онор.