— Да не би лодката да е повредена? — попита тя обезпокоена.
— Надявам се, че не. Вероятно е обичайна проверка на бреговата охрана.
Ярко оцветеният зодиак се приближаваше бързо към тях, след като Тумороу застана неподвижен във водата.
— Всяка лодка ли проверяват? — попита тя.
— Не.
— Повечето лодки?
— Не.
— Четвърт от тях?
— Не.
— Една на десет?
— Съмнявам се, че спират дори и една на сто.
— Тогава защо ни притесняват?
— Просто късмет, предполагам.
Нейната усмивка бе в тон с циничната нотка в гласа му.
— Ченгета на земята, ченгета в морето — каза Онор. — Боже мой, явно ме пазят отвсякъде.
— Да. Това те кара да се чувстваш бясна и безпомощна, нали?
— Така би се чувствало само пеленаче.
Джейк все още се смееше, когато извади документите на Тумороу от чекмеджето и отиде на кърмата, за да покаже на бреговата охрана разрешителното за плаване.
Изглежда, не възнамеряваха да питат за датата на предишната проверка. Очевидно им бе известно съдържанието на документите, които Джейк им подаде. Според тях Кайл доброволно бе предоставил Тумороу за инспекция преди по-малко от шест месеца. Лодката бе минала без забележки. При нормални обстоятелства нова проверка беше необходима след още шест месеца.
Първият служител на бреговата охрана се качи по въжената стълба на кърмата на Тумороу.
— Добър ден, господа — поздрави Джейк. — Какво мога да направя за вас?
— Стандартна проверка, сър — обяви по-младият от тях.
— Тогава ще имаме време за риболов преди отлива — кимна Джейк. — Лодката е проверена през последните шест месеца. Не е имало нарушения. Разписката е у мен. Ако това не е достатъчно, можете да се обадите в бреговата си база и да проверите вашите собствени записки.
Младият мъж явно се поколеба и погледна през рамо към кърмата.
Джейк направи същото. Той потисна желанието си да изругае и се опита да не се усмихне на второто служебно лице по онзи начин, който правеше хората нервни.
— Здрасти, Бил — подвикна Джейк. — Толкова ли ти е противно това момче, че го караш да извършва проверки на плавателни съдове? Човекът трепна.
— Джейк? Какво правиш тук? Тази лодка е регистрирана на името на Кайл Донован.
— Уча Онор Донован как да я използва.
— Аха. Ами, предполагам, че тя няма да има нищо против да поогледаме наоколо.
Джейк се обърна и погледна към кабината. Онор стоеше до отворената врата.
— Какво ще кажеш? — попита. — Имаш ли нещо против?
— А трябва ли?
— Ти си в правото си да кажеш на капитан Конрой да върви по дяволите.
— Това ли ми препоръчваш?
Джейк сви рамене.
— Една проверка сега вероятно ще ни спести друга в по-неудобно време — той погледна към Конрой. — Нали, капитане?
— Може и така да се каже.
Джейк присви очи.
— Разбрах посланието ти. Натоварили са те с гадна работа.
— Има и по-лоши — Конрой кимна с глава към другия човек от бреговата охрана. — Провери.
— Да, сър — младият мъж пъргаво се обърна към кабината.
— Покажи му, че вентилационната система работи — подхвърли провлечено Джейк към Онор.
Тя въведе момчето в кабината. Вентилаторът заработи и след трийсет секунди спря.
— Новобранец ли е? — попита Джейк и подаде документите на Конрой.
— Все някой трябва да ги обучи.
Докато двамата мъже, които останаха на зодиака, поддържаха плавателния съд близо до Тумороу, Конрой прегледа регистрационните документи. Не бе изненада за никого, че всичко беше наред. Той върна документите на Джейк.
— Какво търси този човек тук? — попита Онор от вратата на кабината.
— Проверява дали има всичко, което е описано в наредбите — отвърна Джейк.
— Какво например?
— Пожарогасители, одобрени от бреговата охрана ССЖ-та за всеки на борда, обичайните бюрократични табели, които напомнят, че е незаконно да пускаш във водите на Пъгет Саунд каквото и да е, освен риба, и други подобни неща.
— Значи затова Кайл е нацапал този грозен и противен червен надпис над печката.
— Не забравяй противния черен надпис за вредата от моторното масло, който е нацапан на капака на двигателя — той се обърна към Конрой. — Искаш ли да погледнеш?
— Ще почакам. Джими още не е виждал голям, нов двигател на Волво. Много ще се зарадва.
— Ще се радвам да помогна при обучението на младите — обади се и Онор с широко отворени очи.
Джейк се изхили.
Конрой погледна философски на нещата. Както вече беше отбелязал, имаше и по-лоши работи.
Когато стана време да се отвори двигателят, Онор се зае да разяснява тънкостите на механизма, и то с ентусиазма на професор, който обяснява употребата на миналото причастие в сонетите на Шекспир, докато Джими зяпна от изумление. Джейк влезе, преди тя да има възможността да демонтира двигателя, за да могат да инспектират всяка негова част.