Выбрать главу

— Не днес — каза той спокойно. — Ако решите да разглеждате всяка дреболийка от този сладур, никога няма да ловим риба.

Джейк можеше да се закълне, че за момент по лицето на Онор премина сянка на разочарование.

— Сигурни ли сте? — попита тя и погледна към двамата мъже от охраната. — Това е една наистина готина машинка.

Конрой се усмихна с неохота.

— Познавам няколко инженери, които с удоволствие биха ви развели из машинните отделения.

— Парните двигатели не ме интересуват. Нито пък ядрените. Привърженичка съм на истинските двигатели — изцяло американски, с вътрешно горене.

Този път Конрой се изсмя на глас. После кимна на Джими да се връщат на зодиака. Младият мъж се подчини неохотно.

— Благодаря за гостоприемството, госпожице Донован — подвикна Конрой. — Едва ли някога отново ще разгледам двигател по същия начин.

— Край на проверките, нали? — попита Джейк.

— Човек никога не знае.

— Ако се отегчите — каза той и посочи към кърмата, — зад нас има две цивилни лодки. Или и те са ваши?

— Не, доколкото знам.

— Ще ги проверите ли?

— Не днес.

— Утре?

Конрой стисна зъби. Очевидно предложението не му харесваше.

— Кога се връщате в града? — попита.

— Не след дълго. Свободен ли си тази вечер?

— Да.

— Ще те черпя една бира.

Конрой се отпусна.

— Става. Какво ще кажеш за Салти лог? В шест часа.

Джейк погледна часовника си. Беше почти пет. Нямаше много време, преди да обърне моторницата към пристана. Но той не се оплакваше. В момента по-важно бе да открие дали местна, щатска, национална или интернационална институция упражнява натиск върху бреговата охрана.

— Ще бъда там — обеща той. — Доведи Джанет, ако искаш.

— Не и този път — отвърна Конрой тихо. — Не искам да я замесвам в тази бъркотия.

Това бяха лоши новини, но все пак Джейк се усмихна.

— Добре. Ще се видим в шест.

Онор завистливо гледаше как Конрой крачи по капака на двигателя, надолу по въжената стълба и се качва на зодиака с грацията на танцьор.

— Как е възможно да върви така в развълнувано море? — попита тя Джейк.

— Просто внимава.

Той се обърна и влезе в кабината. Тя остана на кърмата още миг, загледана в открития зодиак със смесица от ужас и възхищение. Четиримата мъже на лодката нямаха кабина, в която да се скрият, когато вятърът хвърли пръски на борда, нямаше къде да се подслонят, когато черните облаци се превърнаха в леден дъжд.

Питаше се дали дъното на зодиака мирише на риба. Потръпна, обърна се, влезе бързо в кабината и затвори вратата след себе си. След сала на бреговата охрана моторницата на брат й й изглеждаше като райско кътче на удобството и сигурността.

Джейк вече седеше на стола пред щурвала и гледаше водата и лодките около тях. Онор се отпусна на пилотското място от другата страна на пътеката. Седалката беше достатъчно широка, за да седят на нея двама души и дори трима, ако бяха деца.

— Откога хората на бреговата охрана носят оранжеви униформи? — попита тя.

— Това са дрехи за оцеляване.

— Да не би да очакват да потънат?

— Такива са правилата. Открити лодки и студена вода изискват средства за оцеляване.

— Славен ден в оранжево за следователя по смъртни случаи. Колко хубаво…

— Дрехите им се запазват сухи. Могат да плуват дни наред и да останат живи.

— Като говорим за пеленачета…

Джейк се изсмя и увеличи скоростта. Двигателят изръмжа щастливо, когато горивото нахлу и подсили огъня дълбоко в него. Предизвиканата експлозия, известна като вътрешно горене, избухна в машината, завъртя винта и подкара моторницата през студената синя вода. Онор се усмихна, затвори очи и се заслуша в басовия лай на силния, добре настроен двигател. Въпреки че се носеха по водата с висока скорост, звукът й подсказваше, че това не бяха крайните му възможности. В момента работеха само две от четирите горивни камери на карбуратора. Другите две бяха резервни и очакваха командата, която щеше да ги съживи.

— Обзалагам се, че ще звучи прекрасно, ако включим и останалите — обади се тя.

Джейк я погледна. Видя блажената й усмивка и се насили да не мисли колко хубаво би било да му се усмихне по този начин в леглото. Каза си, че дори самата мисъл за това бе глупава. Това беше просто бизнес и толкова.

Но без значение колко усилено се опитваше да контролира мислите си, в съзнанието му непрекъснато се промъкваха видения; видения, които караха панталоните да му стягат с всеки удар на сърцето.