— Слушай — каза Джейк и увеличи газта. — Пускам третия и четвъртия.
Лодката се разклати. Звукът на двигателя се промени, стана едновременно по-дълбок и по-висок. Този звук премина през кръвта на Онор като тежък ликьор. Усмивката й стана по-широка и накрая тя се разсмя на глас.
— Страхотно — възкликна тя. — Изяж си пръстите, Бетовен!
Джейк също се усмихна, особено след като погледна през рамо. Трите лодки пъплеха след тях. Той отново се взря напред и огледа водата за плаващи дървета, дъски, водорасли и други случайни опасности. Пред погледа му нямаше нищо, освен гладка, чиста вода.
— Хайде да видим какво умее тази сладурана — каза той.
По-добре сега, отколкото по-късно, когато от тази лодка може би щяха да зависят човешки животи.
Джейк не го изрече на глас. Харесваше усмивката на Онор твърде много, за да й напомня, че има далеч по-сериозни неща, от които да се страхува, от някаква си студена вода и миризма на риба.
Тогава му хрумна, че може би, но само може би тя бе прекалено невинна, за да осъзнае опасността.
Веднага отхвърли тази мисъл, каза си, че е абсурдна, че тя, разбира се, е наясно с нещата. Но не можеше да не си спомни, че Онор дори не бе забелязала, че къщата на Кайл е под наблюдение. Трябваше да е или прекалено глупава, или съвсем ненаблюдателна.
Но това също означаваше, че е невинна.
Такава изглеждаше и по време на разговора с Арчър. Той бе затворил в лицето й същите врати, които затръшна и пред Джейк.
Джейк си каза строго, че е глупаво дори да си помисли, че Онор е невинна и чиста като кехлибарено зелените си очи. Всъщност това нямаше значение — честна или лъжкиня, Онор бе неговият билет за затворения свят на Донован интернешънъл. Не беше нужно да обича, да мрази или да уважава своите средства за успех. Трябваше просто да скърца със зъби и да ги използва.
Тумороу препускаше по гладките солени води на Пъгет Саунд. Широката бяла V-образна диря се разстилаше зад кърмата в причудливи форми. Едната от преследващите ги лодки изостана доста бързо. Другата запази дистанцията. Зодиакът също.
Джейк усили скоростта още повече. С дрезгаво ръмжене, изразяващо наслада, моторницата препусна с тридесет и четири възела10.
— Знаех си, че трябва да има причина Кайл да е любимият ми брат — избъбри Онор, като се опитваше да надвика шума от двигателя.
Джейк я погледна. Тя се усмихна замечтано, със затворени очи. Какъвто и да бе страхът й от малки лодки и големи водни басейни, той бледнееше пред удоволствието от един мощен, добре центрован двигател, който прави онова, за което е създаден. Джейк не се сдържа и й се усмихна.
Той натисна скоростния лост. Моторницата можеше да върви и по-бързо. И още по-бързо. Движението на лодката ставаше все по-непредсказуемо, след като все по-малка част от корпуса й докосваше водната повърхност. Той я управляваше леко и уверено, изпробваше възможностите и скритите й резерви.
Параметрите й се запазиха в нормалните граници. Тумороу се плъзгаше леко по водата. Нямаше фонтани от вода, издигащи се от носа й. Джейк бе твърде опитен водач, а и корпусът й бе добре изработен за такъв вид изпитания в спокойни води.
След двадесет минути, доволен, че двигателят не е показал никакви скрити недостатъци, Джейк направи остър завой около острова. Свали оборотите до тридесет и четири хиляди и погледна през рамо, за да види кой е все още след него.
Лодката на бреговата охрана приличаше на оранжево петно на хоризонта. Джейк знаеше, че това се дължи на Конрой, а не на някаква техническа причина; мощният двигател на зодиака можеше неотлъчно да следва моторницата. Една от частните лодки, които ги следваха, вече не се виждаше. Другата ги следваше на голямо разстояние, но изнемогваше, тресеше се и хвърляше струи вода във въздуха.
Джейк се питаше дали водачът й носи колан, защото положително имаше нужда от него.
— Е? — попита Онор.
— Хубава лодка.
— Мм. Започвам да разбирам в какво се състои чарът на риболова.
— Риболов? Ти сънуваш. При тази скорост би трябвало да ловим летяща риба.
— Още по-хубаво.
— Обичаш ли да ядеш риба?
— Аха.
— Прясна риба? — уточни той.
— Другата не си заслужава да се яде.
— Тогава ще мога да направя от теб рибар — хм, рибарец.
— Няма нужда. Имам много добър снабдител.
— Рибата е най-прясна, когато си я наловиш сам. Онор хвърли към Джейк кос поглед, който говореше, че не вярва и думичка от онова, което й казва.
— По-добре ще е да се науча да управлявам лодка.
Усмивката му би накарала Червената шапчица да се обърне и да побегне.
— Окей. Първото нещо, което ще трябва да научиш, е, че собственикът винаги купува горивото.