— Той ли го караше?
— Не мога да ти кажа. Хлапето на щурвала изглеждаше прекалено младо за капитан.
— Може би просто ние сме стари.
Конрой издиша цигарен дим.
— Тъпа мисъл.
— Или костюмарската бригада е наела лодката — предположи Джейк — заедно с навигатор от военноморския флот.
Внезапно Конрой загаси цигарата си, сякаш се ядосваше на собствената си пристрастеност.
— Втората лодка, явно управлявана от аматьор, е местна и се дава под наем. Не знам името на наемателя, но мога да го науча.
— Не си слагай врата под брадвата. Утре ще се приближа до него повече и ще се опитам да го разпозная.
— Местно момче, а?
— Надявам се, но не залагам на това.
Конрой промърмори нещо под носа си и погледна и гасената цигара със смесица от раздразнение и съжаление.
— Ако ти се наложи да се качиш на борда на оня кораб — добави Джейк меко, — не приемай нищо за дадено. Трупът със счупения врат е на руски убиец. А когато има един, обикновено има и втори.
— С много интересни типове движиш.
— Новият свят там е за смелите. Можеш да работиш само с тези, които умеят да оцеляват. Останалите вече не вярват на никого.
Конрой поклати глава.
— Не можах да разбера кой управлява третата лодка.
Джейк се изправи.
— Каква трета лодка?
— Олимпикът с голямата черна рибарска мрежа, която висеше до радара. От едната му страна бе изписано името Тайдал Уейв11. Може да е бил обикновен рибар, любопитстващ за другите ловци на сьомга, но те наблюдаваше с бинокъла си през цялото време.
— На чие име е регистрирана лодката?
— Не мисля, че това ще ти хареса.
— Пробвай.
— На един от руските имигранти, който се установи тук преди около две години. Василий Басков. Знам как изглежда, защото съм проверявал сейнера12 му. Сега не управляваше той.
— Прав си. Не ми харесва.
Конрой взе полуизпушената цигара, която беше изгасил, запали я и се намръщи от вкуса й. Все пак продължи да пуши.
— Как изглеждаше капитанът на олимпика? — попита Джейк.
— Мъж с моя ръст и тегло, с по-светла коса от моята. Пуснал бе въдица във водата, но изобщо не я погледна.
— Значи не е рибар.
— В кабината имаше поне още един мъж. Беше прекалено срамежлив, за да се покаже, а и на мен ми беше наредено да ви държа под око.
— Нещо друго?
— Хлапето е сносен навигатор, но не е нещо особено. Все още не се е научил да управлява лодката в леко вълнение.
— Ще го запомня.
— Смяташ да се възползваш от пропуските му, нали? — каза Конрой и се усмихна леко.
Усмивката на Джейк не беше от онези, които успокояват хората.
— Случайно да си видял още някой, който се интересува от мен за мое собствено добро?
— Никой, освен онази симпатична дама. Наистина ли е сестра на Кайл Донован?
— Наистина.
— Знае ли защо се интересуваш от брат й?
— Не.
Конрой поклати глава.
— Е, лоша работа. Изглежда ми приятен човек.
— И е голям инат.
— Но те харесва.
Джейк се загледа в бирата си. Беше кисела и никаква, както се чувстваше и самият той.
— Ще го превъзмогне веднага щом разбере защо се отзовах да й помогна.
— Да, обзалагам се, че точно така ще стане. Жена с характер ли е?
— Да.
— Сигурно е интересно.
— Не и за мен.
Конрой се усмихна едва доловимо, вдигна чашата си и пи, докато останаха една-две глътки. После я стовари на масата с тъп звук. Цигарата му изсвистя, когато докосна повърхността на бирата.
— Ако чуя нещо, което може да ти бъде от полза — каза той и се изправи, — ще ти се обадя.
— Не казвай по моя телефон нищо, което шефовете ти не трябва да знаят.
За пръв път Конрой изглеждаше шокиран.
— Толкова ли е лошо?
— Ако не е, скоро ще стане.
— Изглежда, ще имаш много проблеми заради този кехлибар на стойност милион долара.
— Половин милион и малко отгоре — това предадох на представителя на Донован интернешънъл, Кайл Донован.
— Би ли могъл всичкият този кехлибар да се побере на Тумороу!
— Няма да му е много удобно. Защо?
— Наредено ми е да ви проверявам всеки ден, и дори още по-често, ако оня смотан костюмар ми заповяда. Изглежда, очакват да качите нещо на борда.
— Илюзии.
— Какво?
Джейк само поклати глава.
— Някой от властта е завладян от фикс идеята за изгубени съкровища.
— Какво означава това?
— Чувал ли си нещо за Кехлибарената стая!
— Не.
— Ако имаш късмет, няма и да чуеш. Довиждане, Бил. И благодаря! Отсега нататък стой колкото се може по-далеч от тази бъркотия.