— Ей, за какво са приятелите?
— За да се поддържат — каза Джейк меко. — Когато костюмарите те попитат за нашия малък разговор, кажи им това, което вече и бездруго знаят.
— Какво е то?
— Ние сме стари приятели, а ти си твърдоглав мъж на честта и не обичаш да загърбваш приятелите си заради някакви си заповеди от типове с костюмчета. И така, ти си ме срещнал, пили сме бира, а аз съм ти казал, че според мен Кайл се крие на островите Сан Хуан, но не съм намерил и следа от него или от кехлибара. Тогава се е появила Онор Донован и аз съм се сдушил с нея, защото съм решил, че тя има повече вести от Кайл, жив или мъртъв, отколкото аз. Ти си ме изслушал и си решил, че каквото и да правя, не искаш да участваш в него. И си си тръгнал. Край на историята.
— А какво ще се случи, ако им кажа, че ти си толкова почтен и твърдоглав, колкото и аз?
— Спести и на двама ни проблемите. Не им казвай. И не ми подавай ръка, когато си тръгваш.
Конрой погледна чашата си. Останките от цигарата му плуваха в нея сред островчета пепел. Докато гледаше, угарката започна да потъва. Той погледна Джейк.
— Искам да ти помогна.
— Вече го направи. Сега помогни на себе си. Стой далече от мен, докато свърши всичко това.
Конрой се поколеба за миг. После се обърна и напусна бара, без да поглежда назад.
Джейк си наложи да остане и да отпие още няколко глътки бира. После стана и излезе. Отвън зави бързо зад ъгъла. След това спря, обърна се леко, за да може да вижда зад себе си, и се наведе, за да си завърже връзката на обувката.
Въпреки че изчака повече от минута, никой не зави зад ъгъла, за да го последва.
Сама в къщата на Кайл, Онор потърка очи, въздъхна и си помисли, че би било добре да има още един мозък, за да побере цялата нова информация. Не беше работила толкова усилено, откакто си бе проправяла път от генетиката към дипломата по хуманитарни науки. Тя промърмори нещо на себе си и продължи да чете следващата глава от дебелата книга. Нейният инструктор по риболов настояваше да я е прегледала, преди да излязат призори на другия ден.
Лятна мъгла се спусна над къщата като гладно коте, което очаква да го нахранят. Онор почти не я забеляза. Цялото й внимание бе погълнато от Мореплавателни умения, контрол и управление на малки лодки. Страницата, която тя препрочиташе отново и отново, описваше явлението опасен курс — как да го откриеш, как да разбереш дали ти и друг плавателен съд сте на линия на сблъсък и кой трябва да отстъпи според морските закони.
— Само заради теб, Кайл, правя това — прозвуча гласът и в тишината. — Заради този мой брат, който ми показа многобройните решения на старата алгебрична задача за следобедния влак, движещ се със средна скорост двадесет и две мили в час, и колко време ще ми отнеме да го настигна с тридесет и девет мили в час.
Тя въздъхна и уморено изтри чело. Откакто дойде в къщата, не бе спала добре. В интерес на истината не можеше да спи, откакто навърши тридесет години и осъзна, че мъжете, с които си определяше срещи, винаги се оказваха прекалено кротки. Хората от нейното семейство бяха дружелюбни, обичливи, весели и шумни.
Докато тя израстваше, мъжете от семейството винаги й се налагаха. По-едри, по-бързи, по-силни и арогантни, те вярваха, че правото е на страната на по-силния. След като загуби много съревнования по сила от своите братя, Онор се закле, че никога няма да излезе с някой, който й напомня за големите, самоуверени и силни мъже от нейното детство.
Беше спазила клетвата си. А сега се питаше дали е постъпила правилно.
Два пъти бе правила грешката да покани някой от своите гладко обръснати, тихи и сдържани кавалери вкъщи. Първия път братята й го бяха напили до такава степен, че той не можеше да стъпи на пода по друг начин, освен с главата си. Втория път със задачата се зае самият Кайл. Той провокираше нейния приятел спокойно и безмилостно, докато нещастният човек побягна объркан.
Онор обаче не избяга. Остана и издра Кайл от главата до петите. А той се смя и смя, докато й се прииска да го удари с тиган по главата. После й каза неща, които не искаше да чува.
Ти щеше да смачкаш това мекотело още първия път, когато ти се развали настроението. Опитай се да излизаш с някой от разред гръбначни в животинската фауна. Би било добре и за двама ви.
Приятен не означава безхарактерен. По дяволите, сестричке, сигурен съм в това. Кога ще го проумееш и ти?
После я вдигна във въздуха, прегърна я, каза й, че е страхотна сестра, и я попита дали ще му помогне да поправи клапаните на стария му Тандърбърд.
Гняв и смях, обич и сълзи — толкова много спомени имаше от Кайл. Онор не знаеше колко дълбоко е прибързана към брат си, докато не го загуби.