Беше красив по някакъв загадъчен, чувствен начин. Парчето, което в момента държеше в ръцете си, бе придобивало завършен вид векове наред в безбрежните морски води, по естествен път, чрез вкаменяване на истинска смола. Това късче кехлибар с размери на стиснат юмрук бе едновременно прозорец към миналото и поглед към изкуството на бъдещето, скрито зад полупрозрачната златиста повърхност.
Онор изучаваше кехлибара в апартамента си в Лагуна Бийч, Калифорния, когато Арчър й се обади и я помоли — всъщност заповяда й — да отиде във вилата на Кайл. Мисълта, че нейният голям, сдържан брат има нужда от нея, я озадачи дотолкова, че тя нахвърли в един куфар последната пратка кехлибар и малко дрехи и хвана първия възможен самолет от летище Джон Уейн интернешънъл за Сийтак.
Следващите няколко дни бяха толкова объркани и трескави, че тя почти нямаше време да работи. Двете с Фейт трябваше да се подготвят за изложба в Лос Анжелис, която щеше да се състои след по-малко от шест седмици. Всички скъпоценности и украшения за изложбата вече бяха проектирани, изработени и готови за показ. Бяха направени от традиционните неорганични скъпоценни камъни, с които бе свикнала да работи.
Но откакто Онор видя последната пратка балтийски кехлибар, бе завладяна от възможностите, които той й предлагаше. В това парче кехлибар имаше нещо. Нещо забележително. Беше сигурна в това. Просто в момента не можеше да го открие.
С кехлибара в лявата ръка и с молив в дясната, тя се загледа в променливите нюанси на светлини и сенки в дребното късче. Сенките и светлините танцуваха, сменяха се, събираха се и болезнено се плъзгаха съвсем близо до… откритието.
Почукване на вратата я накара да подскочи. Видът на новите, здрави резета замени неуловимите форми на кехлибара. Ударите на сърцето й се ускориха. Тя преглътна и облиза пресъхналите си устни.
— Кой е? — попита дрезгаво.
6.
— Аз съм, Джейк Малори.
С дълбока въздишка Онор остави кехлибара и затвори скицника си. Не би трябвало да чувства облекчение от присъствието на Джейк, но точно така се чувстваше. Неговото силно, понякога непреодолимо мъжко присъствие й даваше усещане за сигурност, което не можеше да се опише с думи. Може би беше инстинкт или предчувствие, но това нямаше значение. Просто усещаше, че той не е човек, който досажда и плаши жените по телефона.
С едно движение Онор се озова до вратата, отключи и покани Джейк със сияйна, несигурна усмивка.
— Рибар и доставчик — каза тя. — Аз съм в рая.
— Почакай, докато опиташ тези вкуснотии. Бръкна в единия пакет и извади една от вкуснотиите, за да може тя да й се наслади. Онор се втренчи в огромния ръждиво червен рак, който висеше от ръката му. Всъщност беше половин рак.
— Какво му се е случило? — попита.
— Какво имаш предвид?
— Обикновено раците са цели в черупките си, а краката им са подвити, така че да стоят прибрани в чинията ти. Този в тебе изглежда, сякаш е участвал в унищожителна битка.
— Защото го почистих, преди да го попаря.
— Това има ли някакво значение?
— Огромно. Няма неприятна миризма.
— Неприятна миризма?
— От вътрешностите. Първо убивам раците и ги почиствам. Не ги варя живи, както правят повечето хора. Всичко се почиства, преди да се сготви, защо не и раците?
— Аха. Съжалявам, че попитах.
— Страхотен хищник, нали?
— Абсолютно.
Той се усмихна.
— Имаш ли някакви чинии?
— Сега ще донеса.
— Къде да сложа наръчника? — попита Джейк.
Онор погледна голямата отворена книга, която заемаше половината от масата.
— От него ще стане хубава покривка.
— Има по-добро приложение. Неведнъж ме е спасявал от сблъсък. Между другото тази маса не се нуждае от покривка. Погледни петната. Преживяла е неща, за които ти дори не си и чувала.
Тя погледна белязаната му вежда и белега на устата, който почти не се виждаше от мустаците му.
— Като теб?
Джейк я погледна косо и се запита дали не бе говорила отново с Арчър. Той би могъл да направи интересни забележки относно нейния инструктор по риболов. Кайл обикновено го наричаше Джей, но Арчър несъмнено можеше да сравни двете имена и да стигне до Дж. Джейкъб Малори.
Това, че Елън му беше дала краен срок, бе лошо, но той можеше да го удължи, особено ако се приближи до истината за Кайл. В момента, в който Онор узнаеше към какво се стреми Джейк, играта свършваше. Трябваше да се подсигури, че тя няма да открие истината твърде скоро. Беше убеден, че въпреки женския интерес, който проявяваше към него, тогава би му затръшнала вратата под носа.