Без да се издава, Джейк гледаше Онор, докато тя вдигна учебното помагало и го постави на кухненския плот. Харесваше начина, по който се движеше — без привързаност, без шум, без резки движения. Харесваше начина, по който събличаше огромната си риза. Синьо-зелената й блуза я обгръщаше като горещите ръце на любовник. Извивката на черните й джинси му показваше онова, което той вече и бездруго знаеше: с Онор всеки мъж би прекарал приятни часове и горещи нощи.
По дяволите, каза си Джейк и отвърна поглед. Тялото му изтръпна от желание. Онор го връщаше в тийнейджърските години, но фамилията й беше Донован. Трябваше най-сетне да запомни това. Донован не допускаха лесно до себе си.
— Ето — подаде тя на Джейк чинии и сребърни прибори. — Сложи ги на масата, докато нарежа хляба.
Гледайки я с периферното си зрение, той започна да нарежда масата. Остана изумен, когато я видя да навлажнява ръцете си и да ги прокарва по франзелата.
— Това някакъв религиозен ритуал ли е — попита я, или просто си наполовина миеща мечка13?
Тя го погледна безразлично.
— Не са много хората, които мият хляба, преди да го ядат — отвърна й той.
— По този начин коричката на франзелата става по-хрупкава.
— Като се измие? Това е ново за мен.
Онор имаше чувството, че твърде малко неща можеха да бъдат новост за Джейк. Имаше вид на човек, който не може да бъде изненадан лесно, и това беше по-внушително от белезите и бръчките в ъгълчетата на устните и очите му. Този факт би трябвало да я притесни. Но вместо това я привличаше.
— Ще ти трябва нещо, с което да махнеш черупката на рака — каза той и погледна сребърните прибори.
— Двете черупки, ако трябва да бъдем точни — отвърна тя и започна да тършува из кухненския шкаф.
— Аз мога да се справя и без прибор. Черупките на този вид раци не са много твърди. Червените скални раци са нещо друго. За тях ще ти е нужен чук, за да можеш да извадиш месото.
— Сигурна съм, че Кайл трябва да е скътал нещо в това свърталище на плъхове. Той обича раци, колкото и аз.
Джейк стисна устни при споменаването на брат й, но само каза:
— Ще отворя виното.
— Във фризера е.
— Разбира се. Хлябът се мие, а виното се изстудява. Как можах да не се сетя?
— Да не би да си традиционалист? — отвърна тя.
— Да, точно така. Аз съм традиционалист.
Той извади виното от фризера, махна обвивката около гърлото, обърна бутилката надолу и удари дъното с дланта си, така че корковата тапа излезе наполовина. С бързо движение на пръстите си Джейк я извади докрай.
Онор зяпна.
— Предполагам, че би могъл да улавяш и куршуми със зъби.
— Не улавям куршуми, ако мога да ги избегна.
— Ще ме научиш ли?
— Да избягваш куршуми? — погледна я той озадачен.
— Да отварям бутилка вино без тирбушон — поясни тя нетърпеливо.
— Защо? С тирбушон е по-лесно. Аз просто не знаех къде се намира.
— Искам да видя как ченето на Кайл ще увисне. На Арчър също. Може би и на самия Донован.
— На кого?
— На татко — каза тя и му подаде винена чаша.
— Изглежда, имаш доста голямо семейство.
— Доста — тя се усмихна иронично. — Може и така да се каже. Петима едри, арогантни мъже. Ние с Фейт трябваше да се изнесем от къщи, за да не ги удушим всичките, докато спят.
Джейк само кимна с глава. Знаеше какво е да не се разбираш със семейството си, да не можеш да понасяш родителите и близките си, а още по-малко да ги харесваш или обичаш. Но въпреки всички предполагаеми трудности в семейството той долавяше в гласа на Онор нотка на привързаност, когато говореше за мъжете Донован.
Това изобщо не го изненада. Вече знаеше, че Донован са единни като стадо вълци; а Дж. Джейкъб Малори бе жертвеното агне, нарочено за клане.
— Нямаш ли майка? — попита той и наля вино в чашата й.
Събираше информация за глутницата на Донован. Да опознаеш врага бе едно от най-старите правила на оцеляването.
Онор пое от него чашата златисто вино и го изчака да налее и в своята.
— Мама е невероятна — каза тя. — На ръст едва стига до рамото ми, но умее винаги да постига каквото иска, точно когато иска, и то без да засяга самочувствието на мъжете.
— Това изглежда добър подход.
— И аз съм опитвала. Но при мен не се получава. Мама има железни нерви. Без значение какви трудности и създават мъжете, тя просто ги целува по бузата, привидно се съгласява с тях и прави каквото си е наумила. — Онор сви рамене. — Може би защото е човек на изкуството.
— Човек на изкуството? — каза Джейк и вдигна чашата си.
— Художничка.
— По-точно?
— Добра художничка.