— По какъв начин?
— С анонимни телефонни обаждания.
Зад привидното спокойствие адреналинът му се повиши. Многократно се бе питал дали някой друг извън закона, освен него се интересува от госпожица Донован.
— Тежко дишане? — попита той.
— Не. Само тишина, която кара косата ти да се изправи.
Той бутна стола й с крак. Онор разбра намека и седна. Апетитът й бе изчезнал, но виното все още я привличаше. Тя се протегна да го вземе, отпи глътка, после и друга.
— Може би е жена — допусна Джейк.
— Защо мислиш така?
— Това е къщата на брат ти, нали?
— Да.
— На изчезналия ти брат, нали? — попита Джейк, като внимаваше да изглежда така, сякаш просто е чел вестникарските истории за Кайл Донован.
Онор кимна.
— Тогава обяснението е просто — сви рамене Джейк. — Някой, който прилича на Кайл, забърсва жени наляво и надясно. Представи си тогава какъв шок е за това момиче да чуе твоя глас по телефона.
— Аз съм жена и не мисля, че Кайл е секси.
— Сестрите не се броят. Те не виждат неща, които нормалните хора могат да видят.
Кайл със сигурност е бил сляп, помисли Джейк кисело. Беше споменал за двете си невероятни, забавни сестри близначки, но не бе казал, че Онор има страхотно тяло и че гледа мъжете по начин, който ги кара да се чувстват десет фута високи и стабилни като скала.
— Между другото, откъде знаеш как изглежда Кайл? — попита тя.
Джейк се поколеба и реши, че трябва да е глупак, за да се изпусне така. Тогава се сети за снимката в местния вестник. Приличаше на снимка от паспорт.
— От вестника — каза той. — Публикуваха негова снимка.
— Тя не е хубава.
Онор беше права, но и да го признаеше, това не би помогнало много на каузата.
— Сестри — смотолеви той. — Не виждат стойностното.
Онор се усмихна плахо. Джейк беше наясно, че тя не приема обяснението за изоставената любовница.
— Много хора ли ти се обаждат? — попита я след миг.
— Известно време ми се обаждаха репортери, които не приемат отрицателен отговор. Но това отшумя през последните няколко дни.
— Колко пъти ти се е случвало да вдигнеш слушалката и никой да не ти отговори?
— Пет или шест пъти.
— На ден? — попита той озадачено.
— Не. През последната седмица.
— Може би телефонните линии са претоварени.
— Може би.
Но тя не изглеждаше много убедена.
Страхът, който се криеше зад усмивката й, го накара да си пожелае да няма пречки да й помогне. Този проклет чар на Донован!
— За какво мислиш? — попита той, без да иска.
— За мъжа, който се обади. Това е втори път за тази вечер.
— След като не е казал нищо, откъде си сигурна, че е мъж, още повече един и същ?
Онор посегна към рака си и се замисли как да избегне въпроса. Нищо не й хрумна. Не се сети и за някакво логично обяснение, което нямаше да я кара да звучи като смахната.
— Онор?
Тя въздъхна, чоплейки рака, и погледна през масата към Джейк.
— Да не би да си от онзи тип надменни мъже, които не вярват, че жената може да научи нещо от нетрадиционни източници? — попита тя.
За момент той се замисли над думите й. После се сети за прословутата интуиция на Кайл, за онзи негов комарджийски късмет, за който той шеговито твърдеше, че е наследил от свой келтски прародител по майчина линия.
— Нетрадиционни източници — повтори Джейк безразлично. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е проработила женската ти интуиция?
— Предпочитам да го нарека предчувствие. Обикновено мъжете не се отнасят иронично към предчувствията.
— Ясно. Имаш предчувствие, че един и същи мъж ти се е обадил два пъти тази вечер, без да има какво да ти каже. Какво друго?
— Мислиш, че това е странно?
— Раците също са странни. Но това не ме притеснява.
Тя се усмихна криво.
Дори Джейк да не знаеше, че тя е сестра на Кайл, сега със сигурност би го разбрал. Тази крива усмивка беше главният чар на Донован.
— Един от мъжете, които се отзоваха на обявата ми, ме накара да настръхна.
— Докосна ли те?
Въпреки че гласът на Джейк не бе променен, дъхът й секна. Тя усети неговия гняв, сякаш бе почувствал неприязънта на загадъчния посетител.
— Не — прошепна тя. — Дори не го пуснах да влезе. — Защо?
— Заради очите му — тя потръпна. — В сравнение с този поглед и змията изглежда дружелюбна.
— Повечето змии наистина са такива.
— Говориш като Фейт. Тя казва, че единствените змии, които я притесняват, имат по два крака.
— Пийни още малко вино — каза той и напълни чашата й. — Нервите ти са изопнати като струни.
Тя отпи набързо няколко малки, а после и една огромна глътка. Въздъхна тихичко, настани се на стола си и отново погледна рака с интерес.