— Слънцето още не се е показало на хоризонта — процеди тя през зъби. — Защо, за бога, хлопаш на вратата ми?
— Добре ли си?
— Ще ти отговоря веднага щом се събудя. Нещо конкретно ли искаш, или просто не можеш да си стоиш на задника?
Джейк отпусна цялата си тежест върху едната си ръка, опряна над вратата, която Онор не можеше да види. Другата постави на хълбока си.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. Тонът на гласа му прогони от очите й сянката на съня, с който тя не искаше да се раздели. Очите й се разшириха, сякаш едва сега го виждаше пред себе си. Едната страна на лицето му бе намазана с пяна за бръснене. На косматите му, мъжествени гърди блестеше кехлибарен медальон със странна форма. По хълбоците му се забелязваше следа от сутрешна ерекция.
— Хубава работа — промърмори тя, като го гледаше втренчено. — Често ли се разхождаш наоколо по бельо?
— Само когато се втурна да спасявам крещящи идиоти.
— Крещящи… О, господи! Чак на лодката ли се чуваше?
— Дали се е чувало? Очаквам да долети кавалерийската дивизия от остров Уитби.
Тя простена и скри очите си.
— За всичко е виновен Кайл.
— Какво? Той тук ли е? — стресна се Джейк и надникна през рамото й.
— Не. Само звънецът му.
— Звънец? На часовник?
Тя кимна.
— С Кайл имаме нещо общо. Не сме хора, които се събуждат лесно сутрин.
— И какво?
— Кайл направи часовник, който със сигурност ще ме събуди. Подарък за рождения ми ден.
Джейк затвори очи и се опита да успокои адреналина, който нахлу в кръвта му, след като чу ужасяващите писъци.
— Подарък за рождения ти ден — процеди той през зъби. — Цяло чудо е, че Кайл е оцелял след твоите благодарности.
— Да. Съжалявам, че те събудих.
— Вече бях буден и смятах да се избръсна за пръв път този месец. Ще престанеш ли да ме зяпаш?
Онор отвори широко устата си, присви очи и затръшна вратата под носа му.
Джейк изсумтя, обърна се и отпусна от рамката на вратата ръката си, която бе държал извън полезрението на Онор. В нея държеше тъмен пистолет, който вероятно беше толкова точен, колкото и изглеждаше.
Джейк бе преценил, че познанството му със сексапилната госпожица Донован е твърде кратко, за да й обяснява защо е необходимо инструктор по риболов да държи в ръката си матовочерен пистолет.
Слава богу, че Донован имаха буен нрав. Да влуди Онор достатъчно, за да му затръшне вратата, бе просто импулс. Подтикваше го фактът, че ако се наложеше да скрие пистолета от полезрението й в улука на къщата, щеше да му отнеме цял час, за да го почисти след това.
Не беше нужно да споменава, че ако бе продължил да съзерцава тези огромни кехлибарено зелени очи още няколко секунди, шортите му щяха да се пръснат.
— Спокойно, приятел — промърмори той и се забърза към малкия кей.
Но приятелят не искаше и да чуе. Това беше проблемът. Приятелят беше видял, каквото му трябваше — нещо с разрошена кестенява коса, подпухнала от съня уста и тениска, която едва покриваше бедрата и го примамваше да се промъкне под нея.
— Нямам нужда от това.
Но със сигурност го искаше.
— Всичко това са проклети глупости, фантасмагории… ох!
Досега не бе обърнал внимание, че се е втурнал бос към къщата. Сега едновременно ругаеше студените, неравни камъни и се радваше на неудобството, което му причиняваха. Това му помагаше да откъсне мисли от онова нещо между краката си.
По пътя към лодката Джейк реши да се откаже от бръсненето. За четири седмици наболата му брада бе израсла и вече не го сърбеше. Освен това зимата вече чукаше на прага, а той знаеше от достоверен източник, че жените не обичат току-що набола брада. Те предпочитаха гладко избръснати момченца или недостъпни типове, които уговарят срещите си два дни предварително, за да има време четината да израсне по градските им бузки точно толкова, колкото е необходимо.
Като си мърмореше по пътя, Джейк се огледа за някаква опасност. Единственото, което му хрумна, бе фактът, че ако някой наблюдаваше кабината, вече знаеше, че плячката се намира някъде горе.
Мисълта да събуди Елън по телефона преди изгрев — слънце го накара да се ухили.
Онор се съвзе, облече се и забърза надолу към кея. Все още беше тъмно. Светлините на Тумороу бяха включени, а двигателят ръмжеше като ято гарвани, накацали по дърво. Рибарските такъми бяха изнесени навън. Тя огледа въдиците, изправени до вратата на кабината. Забеляза и голямата черна мрежа на покрива на лодката. В бяла пластмасова кофа бяха нахвърляни екзотични принадлежности за риболов. Имаше и пакет замразена риба за стръв, която бавно се затопляше.
— Заради това трябваше да стана преди изгрев — слънце — промърмори тя под носа си. — Ще трябва да си прегледам мозъка.