С чувство на обреченост тя се качи на палубата, влажна от утринната роса, и отвори вратата на кабината. Ароматът на горещо кафе я обгърна като милувка. Джейк седеше пред щурвала и държеше чаша в голямата си ръка.
— Прощавам ти — каза Онор и мигновено протегна ръка към чашата.
— За какво? — попита той озадачено.
— За всичко. Само ми дай кафето си.
— Разбира се, то е за теб. Със захар и сметана.
— Целият рай се побира в тази нащърбена чаша. Дай ми я.
Той й подаде кафето. Тя отпи внимателно, нетърпеливо и потръпна от първата сладостна глътка горещо кафе, която се разля по гърлото й и надолу към стомаха.
— Като изключим будилника, как спа? — попита я той.
— Как ти изглеждам?
— Зле.
— О-о! Мислех, че всички рибари лъжат.
— Само за неща, които са от значение.
— Като риболова?
— Да. Имаше ли още мълчане по телефона?
Тя поклати глава и отново отпи настървено, въпреки че кафето пареше.
— Господи, правиш разкошно кафе! Не разбирам как не се е намерила някоя умна жена, която да се омъжи за теб, да ти събуе обувките и чорапите и да те върже в кухнята.
— Проблемът е, че не мога да забременея.
— Е, нищо не е съвършено. Освен това кафе.
Тя изпи и последната капка в чашата си и му се усмихна обезоръжаващо.
— Наистина ли трябва да ловим риба?
— Наистина. Но ми харесаха думите ти. Особено дето ми събуваш обувките и чорапите, преди да ме завържеш.
Онор се засмя и лошото й настроение отлетя. Да прекараш сутринта с Джейк, не беше чак толкова лошо.
— Ще сключим ли примирие? — попита той студено.
Тя вдигна рамене.
— Да. Вече се събудих.
— Аз също — каза той и отново се зае с картата, над която работеше, преди да се появи Онор. — Извинявай, че ти се развиках, задето ме зяпаше.
— Извинявай, задето те зяпах — промърмори тя. — Не съм свикнала да виждам полуголи мъже рано сутрин.
— Какво стана с женската еманципация?
— СПИН и други подобни, знаеш как е — рече тя и се протегна към кафеварката. — На мода отново е обетът за безбрачие.
— Звучи скучно.
— Сексът също е скучен — тя се прозина. — Ти искаш ли?
Джейк рязко вдигна глава. Видя я да налива кафе в чашата си и си каза, че трябва да се чувства облекчен, а не разочарован от това, че тя му предлага кафе, а не секс.
— Да, благодаря.
Тя сложи сметана и му подаде чашката.
— Правиш го така, сякаш си свикнала да приготвяш кафе… за някого — вметна Джейк.
— Фейт. Тя обича камари от сметана и захар — Онор потръпна леко. — Страхотна закуска!
— Сега се сещам. Яде ли нещо, преди да излезеш от къщи?
— Само будилника си.
Джейк рязко извърна глава към нея. Тя избухна в смях.
— Иска ми се да можеше да видиш изражението си.
— И аз бих искал. Опитвам се да си представя как ще звучи гласът ти утре призори.
— Тогава няма да бъдем заедно.
— Разбира се, че ще бъдем. Какво ще кажеш за един омлет с будилника?
Онор го погледна със страхопочитание.
— Наистина ли можеш да готвиш?
— Приличам ли ти на човек, който умира от глад?
— Има достатъчно ресторанти.
— Местните ресторанти са основната причина да се науча да готвя.
Онор искаше да го попита дали някога е бил женен, но не можеше да се сети как да зададе въпроса, за да звучи по-тактично.
— Бил ли си някога женен?
— Да. А ти?
— Не. Досега не съм открила достатъчно смел мъж, за да се присъедини към клана Донован. Колко време беше женен?
— Защо мислиш, че в момента не съм?
На свой ред Онор зяпна от изненада.
— Случи се преди дванадесет години и продължи по-малко от една — поясни все пак Джейк и се усмихна бавно. — Тогава бях във флота, а тя беше момиче на удоволствията, което не обича самотата. Разделихме се без деца и без съжаление. Други въпроси?
Онор трепна.
— Прощавай. Просто бях любопитна, а е прекалено рано и мозъкът ми не работи.
Той леко подръпна едно непокорно кичурче от косата й.
— Аз също съм директен. И ти ли нямаш деца?
— Казах ти, че не съм омъжена.
— Скъпа, ако смяташ, че е нужно да си омъжена, за да забременееш, трябва да гледаш телевизия само през деня — той поклати глава и се обърна на другата страна. — Можеш ли да готвиш?
— Разбира се. Искаш ли да обеля яйцата за омлета?
Той рязко се обърна към нея и едва тогава осъзна, че тя се майтапи с него. Джейк се усмихна и отново се обърна към печката. И Кайл беше такъв — мислеше бързо, шегуваше се на място и умееше да се надсмива над себе си. Беше приятна компания.
— Какво би направила, ако те накарам да белиш яйца?